Да се почувстваш като гост от миналото. Препратен от една епоха в друга. В социалната мрежа на… чешмата, край която се събират всички. И да си дадеш ясна сметка, че нищо не се е променило. Дори водата. Пълни тубите с меланхолията на собствената монотонност. Не задава въпроси, а само изслушва.
„Внукът спи до един часа. На 19 години, а не може да се
наспи. Ми как ще работиш ти някъде така?“, изповядва мислите си възрастен мъж.
С шапка, зимно яке, но твърди, че времето днес е чудесно. Окичил е две пълни
туби с вода на велосипеда си. За баланс. Охка, пъшка, че трябвало той да дойде
до чешмата, намираща се по пътя към моста към Крайно село.
Болежки много, вика.
„Захар имам, уморявам се. Но веднъж в месеца пия мастика.
Тая водка не мога да я усетя. 200 грама изпивам и нищо ми няма. Пък при Дечката
си пием домашна ракия. 54 градуса. Хваща. Даже ми дава половинка за вкъщи“,
споделя 69-годиишният мъж.
После спомените го препращат другаде.
„Аз съм от село Мост. Ама все по Старозагорско съм работил.
И в Турция бях. Единият син почина. Снахата си тръгна. Сирачетата аз ги
отгледах. Другият син помага. Във Франция е от 15 години. В онзи бандитски град
Марсилия. В строителството работи, ма вика „Тате, това е най-лошият град в
Европа“, разказва мъжът.
Почва да бута колелото по нагорнището към пътя. Задъхва се.
Налага се да оставя моите туби и да се върна и да му
помогна.
Изкачихме се горе. Благодари човекът, ама рече „Като си
поема дъх, ще продължа. Като се пусна с колелото и вече е по-лесно“.
Цял живот, споделен в рамките на две пълни туби с вода.
.jpg)
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване