Самуил Крумов/24rodopi.com/Мнение
„Имаме зърно да изхраним три Българии, но то залежава в складовете!“.
Това изрекоха производители преди няколко седмици. Днес те
вече са на протест. Продукцията им залежава, купувана е на ниска цена. И всичко
идва заради регламента на ЕС за коридори за внос от Украйна, които създават „аномалии
на пазара“.
Фермерите протестират, но са сами. Министърът бе при тях и
подкара трактор. За шоуто пред камери.
Наистина са сами. Дори родният хляб в днешно време не може
да обедини този народ. А той трябва да е зад гърба на тези хора, които го осигуряват.
В момента се внася нещо, напълно безконтролно. Какво е
качеството, идва от зона на военен конфликт все пак? Никой не знае.
Но това е регламент, който обрича нашите земеделци.
И те са сами на барикадите.
Народът е обединен единствено от дивана. Там седалищно,
отблизо и далеч, се подкрепят почиващите си. Защото това не ги засяга.
Както много неща, които днес вече не съществуват, защото
когато трябваше, никой не ги защити. Останаха въздишките и фейсбук глупотевините
със стари фотоси „Ах, помните ли баничките от онова време, какъв вкус, само 6
стотинки с боза“.
Не защитите ли нашите, утре ще разчитате на чуждите. А те са
царе на „регламентите“.
Снимка: Pixabay















От очите ти бавно капят кинжали,
ОтговорИзтриванеповличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван -
избелял, неудобен и зле тапициран,
деформиран от стотици седалища,
с хиляди петна от мръсни съдби.
Поседни, може и да подремнеш...
Вярно, поскърцва от време на време,
но само когато става отново корем
и потракват доспехи в червата ми.
Намачкан до неузнаваемост корем,
времето спи, сгънато на кълбо,
все по-сбръчкан гущеров диван,
хапят се минутите по опашките.
Моментът е хлъзгав, все се изплъзва,
ръцете лепнат от силното стискане
и не смея да ги сложа в джобовете си,
монетите ще спрат да подрънкват.
Само някой филателист би ме разбрал,
а ти не искаш да бъдеш дори филантроп.
И ние сме просто едни филодендрони,
озъбили утробите си срещу вечността.