Чака се тишина пред урните: Кандидатите трябва да заживеят за месец в джобовете на избирателите

Самуил Крумов/24rodopi.com/Политика/Коментари

На прага на предизборната кампания започна надпреварата с калкулации след „Попитахме 1000“ души. Всяка агенция мени първия и втория. И реди надолу по „като от предния вот“.

Фокусът се измества от очакваната ниска избирателна активност. Към момента тя сочи около 39 на сто от имащите право на глас. Които се оказват колкото цялото население на страната при последното преброяване.

Пулсът и нагласите на обществото не са цифри в статистиката. Те могат  да се доловят на пазара в малкия град, в селото, дори във входа на жилищния блок. Даже и при коментар на таксиметров шофьор, който вози не само клиенти, но и несъзнателно сондира мнения.

На база „морфичния резонанс“, предстоящите парламентарни избори ще отбележат трагична избирателна активност. Доверието, че вотът решава нещо, е възможно да се срине и до 30%. Което пък поставя под въпрос отново легитимността на каквото и да било бъдещо правителство.

Коалиция на евроатлантизма бе пробвана още в 48-ото Народно събрание. Резултатът го видяхме. Оръжия за Украйна и промени в Изборния кодекс бяха първите решения в предишния парламент. Входирани още в първия му работен ден. За сметка на гордо маршируваща инфлация из всеки джоб.

Политиците не осъзнаха, че поставения от тях дневен ред не е дневният ред на избирателите. И това още повече отваря бездната на недоверието. „Народът не е особено умен“, се чува периодично от щатни анализатори. Но за разлика от хората в партиите, той не губи чувството си за самосъхранение. Било то и на подсъзнателно ниво. И това чувство го дистанцира от дневния ред на партиите. Огромна част от народа не ги припознава като защитници на самия него. Те не са от неговата страна на бездната.

Избори на подобен фон звучат обричащо. Очаква се още по-малко хора да отидат да урните. Отлив на избиратели ще има за почти всяка формация. Вотът от чужбина едва ли също ще е силен. Дори този от Турция-традиционно в челото. В южната ни съседка има достатъчно проблеми и те засягат всеки изселник. Предизборна мотивация след ужаса на руините, страховете за бъдещето и още, още много въпросителни, е трудно постижима.

Обратно в страната. Несигурността допълнително засилва инстинкта за самосъхранение. Няма да е от помощ и т.нар. глобален закон „Магнитски“, чийто ефект на местна почва е да служи за назидание. И да влезе в предизборна употреба „видите ли вашите к`ви са лоши“.

Дневният ред на обикновения човек трябва да влезе в дневния ред на мераклията за власт. Или с други думи кандидатите да заживеят в рамките на месец в джобовете на избирателите. В които инфлацията тършува от месеци.

И това при условие, че все още е останало някакво доверие.

110 кандидати за депутати, един спешно по телефона: Моля, заличете ме, не искам! - четете тук