Младите, които избраха трудното – каубои в Родопите!

„Офис“ на 1400 метра - кравите, конете, оборът

24rodopi.com/Общество

Търговия, бизнес, работа в офиси и… в един момент „кабинетът“ се мести на над 1400 метра надморска височина. Там, където съратници са баирите, върховете им докосват небето, а дори слънцето милва със сурови лъчи. Там, където работата започва далеч преди изгрева…

Едно хоби, което вече е пленило цяло семейство.

„Брат ми първи се реши, а след това и аз се запалих“, споделя за „Родопи voice“ Анастас Караджов. 32-годишният родопчанин вече е фермер. Един родопски каубой, който решава да се захване с животновъдство.

Семейството вече разполага с обор, земи, и отглежда 35 крави и телета от породата късорого родопско говедо. Започват през 2020-та година. Дори още не са получили първата си субсидия от европейските фондове. Цялата им инвестиция към момента е със собствени средства.

Стопанството им се намира над село Момчиловци. Идеята на Караджови е да увеличат стадото до 100 броя през следващите години. Първо обаче ще развъдят и друга месодайна порода-Абърдийн ангъс.

Надяват се през тази година да получат и първите европейски средства за подпомагане на млади стопани.

„Значи това е едно хоби. Което обаче погълна цялото ни внимание. Брат ми беше толкова запален, че тази страст обхвана мен и баща ни. Сега всички сме ангажирани с фермата. Тази умора, след целия работен ден с животните, не може да се сравни с излизане вечер от офиса, от кабинета. Натоварването е огромно, но насладата и удовлетвореността са изключителни“, казва Анастас.

Решени са: продължаваме, въпреки трудностите.

А те са доста. Проблем е ниската добавена стойност в този отрасъл.

„В Смолянско няма нито една кланица. Изкупната цена е много ниска. Говорим за 3,50-4 лева за килограм живо тегло. Едно добиче излиза около 1000 лева. След това цената му става четворна и петорна до крайния потребител. А целият труд пада върху животновъдите. Първо-грижи за майката, после осигуряване на породист бик, след това грижи за теленцето в рамките на близо година. В нашия регион зимата е около 6 месеца. Подхранването за този период излиза много скъпо. Разходите са големи“, посочва Анастас.

Идеята на семейството е всички животновъди в региона да се обединят в Сдружение, което с общи сили да реализира един затворен цикъл на производство, а не да продава месото на безценица.

Друг проблем е субсидията, която се определя на единица площ. Според стопани, нормативната уредба трябва да се промени. Плащанията да са на единица реализирана продукция-месо и мляко. По този начин ще се избегнат и всякакви измами с пасищни площи.

„Бюрокрацията също е проблем. Сложна и тромава документално процедура. Всички тези неща спъват развитието на отрасъла“, споделя още Анастас Караджов.