Умове в джобовете… „Един ден природата ще ни смаже и ще си вземе всичко обратно“

24rodopi.com/Читател/Мнение

„Попадам на обява във фейсбук за продажба на жилища в новострояща се кооперация в Кърджали. Показан е проектът как ще изглежда сградата. Красива, модерна, край нея дървета, буквално малка горичка. Алеи наоколо… Веднага под нея започват въпроси колко струва квадратният метър, мераклии бол.

Направих си труда да посетя локацията. В момента това е един огромен ров, камиони от сутрин до вечер на улицата пред бъдещия строеж, затруднено движение по основен пътен участък. Край рова обаче навред са къщи и блокове. Само жилищни сгради без нито едно дърво. Действителността не е като на компютърния проект. Вместо дървета-бетон и тухли, вместо паркинг-улица с непрестанен трафик.

В същото време виждам как строителни предприемачи се жалват в Енергото, че бавно се включвали обектите към електропреносната мрежа. Клиентите мрънкали. Бавили се строежите, пък нали трябва и нови да започват.

В този момент ми хрумна един цитат от една книга на Рей Бредбъри. Действието се развива в бъдещето. Ето го:

„Дядо ми изрази надеждата, че един ден нашите градове ще разгърнат обятия и ще пуснат в себе си все повече зеленина, земя, природа, за да се напомня на хората, че на нас ни е отделено малко място на земята и че ние живеем сред тази природа, която може да си вземе обратно всичко, което ни е дала, само като подухне срещу нас или като изпрати морски бури, за да ни покаже, че не сме чак толкова всемогъщи. Ако забравим колко близо до нас е природата през нощта, някой ден тя ще дойде и ще ни смаже, защото ще сме забравили колко ужасна и реална може да бъде“.

За момент си помислих и за ужасяващите земетресения в Турция и Сирия. За погрома на природата над бетона.

Все по-малко мислим. Умовете са в джобовете“.

Читател на 24rodopi.com