Изборите отминаха, а усещането по стара традиция е, че всички са победители. В България никой не губи при вот. Кой вдигнал, кой спаднал, кой вкарал, кой изкарал, но недоволни няма.
Студиата в изборната нощ бяха пълни с втръснали муцуни от банкер
инженер химик до антрополози и „блогъри“. Скука до втръсване. Ококорена млада
жена се опитваше да обясни какъв важен избор сме направили преди години. Нещо
за ЕС, ама тя не избирала, нито пък родителите й, нито дори водещия. Но избор
имало… И още бля-бля руска пропаганда, бля-бля евроатлантизъм, ценности и
прочие.
С други думи, като тримесечен обзор на плямпането, само че
този път в рамките на една вечер. От толкова ала-бала чак дистанционното само
се плъзга към ръката с умоление да се тури край на всичко.
Калкулации, конфигурации и политически ерекции за нечуван
успех.
Толкова. Избирателна активност 39 на сто. 4 милиона
гласоподаватели са отсвирили всички партии. Отбелязалите в бюлетината „Не
подкрепям никого“ пък са повече дори от резултата на най-малката партия,
влизаща в новия парламент.
Хубавото е, че вотът приключи. Започва циркът по същество.
Същите муцуни продължават с ала-балата, а политически лидери се очаква да покажат
нагледно що е упражнението „Лижа там, дето съм плюл“. Заявките бяха още преди
2-ри. Сега започва изпълнението.
Четири формации с общ сбор одобрение от 26% от всички имащи
право на глас или 65% от онези гласували 39% ще се мъчат да правят
правителство. Стартовата позиция никак не е устойчива.
Избирателната активност не е вярна - 39 %. Неверни са избирателните списъци. Докато не се актуализират, политиците ще ни приказват врели некипели и ще правят каквото си решат. Време е за актуализация.
ОтговорИзтриване