Тежкият ден за... размисъл! Не избирайте Варава, ни трапезите…

24rodopi.com/Общество

Влизането скромно, върху осел, наведена глава, под виковете „Осанна!“ и палмовите клони. Гоненето на търговците от храма. Предателството. Поругаването. Следва Виа Долороса-Пътят на скръбта и болката. Тежкият товар на кръста. Кървавите капки през лицето, в очите, гърба. Трънният венец…

Страстната седмица...

Христос понася всичко, защото им рече „Ще съборя този храм и след три дни ще го въздигна“. Защото бесовете демонски са обладали тези, които го поругаха. Тези, чиито поколения „по-голямо чудо няма да видят“.

Христос дойде с меча на словото, за да отсече и посочи истината.

Бит, унижаван, тъпкан и хулен. Пилат изми ръцете си, но невинни няма…

Бесовете, обладали телата, избраха разбойника Варава да бъде освободен.

Човечеството все поругава Божието и избира разбойника. Тялото, а не душата.

„Който охули Светия дух, за него прошка няма да има“, изрича Спасителят.

Мъката към Голгота в най-тежкия ден за света. След който следва… Възкресението. Най-великият ден.

Остава словото, духът в борба със земните бесове. Които все избират Варава.

И словото на истината ще победи. Защото така трябва да бъде. А за тленното… „камък върху камък няма да остане“. Защото Христос съгради друг храм, в душите.

След поругаването и предателството има Възкресение. Но има тегоби, бесило, мрак, тъма. За тези, избрали душевния Варава…

 

***

 

Можем да направим аналогия и с днес. С политика, реалности, в които словото няма място. За трапезите и угощенията, свързвани с всеки празник. С превръщането на Рождество в бизнес. На свети Николай в дебела реклама на газирана напитка. На Възкресение, обръщано в цени на агнешко, козунаци и яйца.

Не това е празникът. Трапезата за душата е словото на истината. Агнешкото и 300 лева да стане, няма значение, когато съзнанието е поискало Варава.

Но стига, не бива. Днес е тежък ден.

Истинският ден за размисъл. Преди най-важния избор в живота…