„Много хубав човек. Такива трябват! Мама им и паметници комунистически!“.
Тъй си рече Джо.
Всъщност бе Гошо, но толкова много искаше да го наричат по „американски“.
Беше гледал предаване по телевизията, в което участваше Расате. Един „националист“, нахлузил зелена униформа с отличителни знаци на „Азов“.
Мразеше всичко руско, „азовци“ също изпитваха тези чувства, така че бяха като побратимени.
Обичаше бананите.
И това бе негов кахър от ранна детска възраст. 20 години бе живял в този омразен комунизъм. Тогава нямаше банани.
30 години по-късно беше сам. В цялата къща. Но не му пукаше. Битието минаваше в завода и във фейсбук. Обожаваше да мрази онова време. Не пропускаше да го сподели в групите, в които членуваше.
Никой не го е*аваше, но той се чувстваше значим в борбата си.
Разсъни се, пръдна и уригна едновременно.
Запъти се към тоалетната.
Размаха ръце.
Чувстваше се във форма.
Влезе в кенефа и се загледа в телефона.
Във фейса имаше много коментари под последната му публикация.
Мразеше 3 март. Неистово.
„Тези тъпаци не си знаят историята“, каза си наум. „Някакви комунисти дошли и ни уж освободили от натовските партньори.
После ни забраниха да ядем банани. Само по Нова година. Гадове!“.
Тъй мислеше Джо, докато се напъваше. В крайна сметка успя да изхлузи непотребностите из себе си.
Насочи се към гардероба в спалнята и измъкна китайските дънки. Нахлузи ги и се замисли: „Добре, че сме свободни. Имаме си дънки, не опашки пред Корекома“.
Усмивка предизвикаха и маратонките.
„Найки“, а?
„А преди можеше ли? Дейба тия глупаци, дето се покланят на тия мръсни руснаци. Забраняваха ни и банани, и обувки!“, изрече наум.
Всъщност, не успя да довърши, защото кучето на комшията се разлая.
„Мръсно, руско псе, усети, че свободните излизат“, си рече.
Тръгваше към завода, в който щеше да изсипе цялата злост върху тъпите русофили, обикновени работници.
„Само някой да ми е казал, че се е наранил, а едно време имало безплатно здравеопазване! Все някой е плащал“, измисли упованието си в защита на свободния свят.
„Тия глупаци нищо не знаят. Искам да ги дразня“, изрече наум и си бръкна в джоба на китайските дънки.
Измъкна телефона, отново China, и промени снимката на профила си. Тури украинско знаме и един тризъбец, за всеки случай. Да не би някой да го помисли за нещо друго.
Мразеше детството си. Подаряваха му торбички с банани и мандарини по Нова година. Дядо Мраз му ги носеше.
А той ги обожаваше. Искаше целогодишно.
В стаята си имаше плакат на Лепа Брена.
Това бе западна певица №1 за него.
Вече не. Сега обичаше Бони Тейлър.
Не че понякога не си подсвиркваше „Ти си мой грех“.
В завода го гледаха едни „тъпоумни“ погледи. Така ги наричаше.
„Тия глупаци не знаят какво е свобода! Не знаят какво е свободен свят“, мислеше си Джо.
Захили се като си припомни табела от соца за къпането. Трябвало да бъде в рамките на час, барабар обличането.
„Баси мизерниците“, си каза.
„Шефе, ти не чу ли. Урсулата казала да се къпем за 3 минути, температурата да бъдела 19 градуса през зимата?“, го попита Владо.
Много тъп келеш. Само се заяждаше, но винаги с усмивка.
„Ще изпълнявате, война е, борим се с гнусните боклуци, дето не ни позволяваха да имаме банани и дънки!“, отговори.
В този момент се сети за единия час за баня, отпуснат от мръсните комунисти.
Майната им!
Грабна си телефона и написа нещо във фейсбук групата. Искаше да ги унищожи. Да ги съсипе.
Ама тия тъпаци все повече му се подиграваха.
Щеше да ги оправи, но не сега…
Сега трябваше да работи в завода.
Довечера, насаме, в кенефа, щеше да ги „сготви“.
Нямаше търпение да свали работническия гащеризон и да си нахлузи китайските дънки.
Китайски, ама дънки. Ако вървиш само на Изток, все ще се озовеш на Запад, си мислеше.
Имаше и банани, целогодишно. Баси цените иначе.
-Ей, Джо Банана, аре бачкай бе, калъф!-му се провикна прекият началник, и Джо се отърси от мислите си.
Звънна му телефонът. Беше братовчедка му. Била в болница. Молеше да й помогне с пари, защото навсякъде трябвало да плаща, а не можела.
„Ух, добре че съм свободен и мога“, рече си Джо.
-Аре бе, Банан, тебе ли ще чакаме!-отново се провикна началникът.
Платформите трябва да отделят достатъчно персонал и финансиране за модериране на съдържание, да се справят с нарастващата заплаха от така наречените deep fakes и дезинформация, генерирана от изкуствен интелект.
ОтговорИзтриванеБая такива малоумници има
ОтговорИзтриванеБая сте, бая!
ИзтриванеDjo Banana....
ОтговорИзтриванеКомунистическият вирус в Изтока не е загинал. Скапаният вирус комунистически е мутирал, благодарение на финансовата подкрепа на западните капиталисти. Единият вариант е опасен, застрашава целият световен ред. Мутирал е вирусът, напада безправно съседни органи. Другият вариант е подчинен твърдо на западния капитал и подтиска и стиска пролетариата си в полза на шефовете от Запада. Гадното е, че комунистическият вирус се е разпростиранил на Запад и мутирал като еко-ком вирус. Този вариант привидно не е опасен, но ще доведе до дългосрочни последици.
ОтговорИзтриванеТози го познавам, мега тъпо парче
ОтговорИзтриване