„Българската политика от повече от десетилетия вони, та се не трае. Безсмислено е да се описват всички скандали, на които обществото стана свидетел за този период. Те се превърнаха в норма на поведение. И затова няма никакъв обществен отзвук, нито импулс, ни гняв дори.
На фона на всичко това и турбуленциите към момента, ДПС
винаги е стояло встрани от сътресенията. Като изключим появата на ДОСТ и
превключването на Движението в защитен режим. Сега нещата стоят съвсем
другояче. Но само наглед.
Първо, скъпият на честитки Ахмед Доган праща послание за ЧРД
на председателя, а след „драги“ това да намери „мярата на личното и партийното
с националното и европейското Политическо здраве“ си прозвуча откровено като „започвай
с илачите, че нещата не са никак добре“. Заговори се за смяна на посочения за
председател (както Местан определи избора си навремето) с друг. Това изтече и
от записа от съвещанието на ПП. Настимир Ананиев: „Карадайъ ще го сменят до 4-5 седмици“.
Последва нов хабер от сараите, в който Доган написа „всяко
посегателство срещу председателя на ДПС е посегателство срещу ДПС и неговите
избиратели“.
Дни по-късно от Областните съвети на Движението заваляха
декларации в защита на Карадайъ. Някои от тях в стил пленум на компартията в
Северна Корея - възхвала на личните и управленски качества на лидера, но и… мощен
отпор на опитите за дестабилизация. В контекста на тоталитарните доктрини,
врагът обединява и заздравява партията, няма ли враг, то той трябва да се
измисли. Та в този ред на мисли, кой е врагът на ДПС? Кой дестабилизира и клати
Движението?
„Предавай това на другите!“, написа Доган за ЧРД. За мярата
между личното и партийното. Защото смесването на двете пръкна сума милионери, а
Движението е с отлив от 300 000 от вота през 2009 година. Когато на сцената се
появи нов „враг“.
Обикновен избирател, който спря да избира от години
Всичко зависи от Ердоган и Доган
ОтговорИзтриване