Ползите от ЕС – пътуване и работа! Загубата: Пуста земя, опустошена икономика!

Николай Михайлов/24rodopi.com/Общество

Вече 16 години България е член на Европейския съюз. Трите най-големи ползи от присъединяването според българските граждани са възможности за работа, пътуване в чужбина и образование.

Ковид пандемията и войната в Украйна затрудниха до известна степен тези ползи, промениха и икономиката, което предизвика и по-голям евроскептицизъм, но връщане назад няма. Голяма част от хората не са съгласни и с налаганите европейски ценности, които засягат смяната на пола и даването на свобода на ЛГБТ общностите.

Колкото и да е странно, новината, че няма да влезем  в Еврозоната от 1-ви януари 2024 г., зарадва много  родопчани. Коментарите навсякъде бяха – „Супер“, „Много се радвам“, „Да си остане българският лев“, „С тези заплати и пенсии няма как да влезем“, „Каква еврозона, ние нямаме образование, здравеопазване, икономика, имаме 240 депутати, които искат да си узаконят разни неща и да обрекат гражданите на по-голяма мизерия“ и др.

 Нищо не ни е европейско – нито заплатите, нито животът

 При нас е безпаричие, страшна инфлация, болести и страх за утрешния ден. Като стана въпрос за инфлацията, родопчани, които пътуват до Гърция, казват, че стоките там са в пъти по-евтини от българските. 

„Европейските лидери виждат, че сме най-бедните и с най-ниски доходи от всички  държави в съюза. Какво евро, каква еврозона с 380 евро минимална заплата и 220 евро минимална пенсия? Как поне малко нашите управници не се засрамиха от унизително ниските доходи на хората?“, коментира по темата 38-годишен родопчанин.

„За мен най-голямото постижение след като сме част от ЕС е, че можем свободно да пътуваме в границите на съюза, като имаме право за легална работа в държавите членки”, споделя жена от региона. Тя работи сезонно в Холандия в цех за цветя. И в началото на месец май отново за поредна година ще ходи там. „Няма да забравя първия път, когато отидох и след седмица като видях колко пари постъпиха в сметката ми имах чувството, че сънувам от радост. Не мога да си обясня защо в България не е така. Разбирате ли, там всичко е уредено, вие трябва само да работите съвестно. Не мислите да избягате от работа, за да си платите тока, вноската по заема или друго плащане. Не мислите как ще изкарате месеца до следващите жълти стотинки, които получаваме в България. Всичко е уредено и хората са спокойни.  Наистина се убеждавам, че ако получаваме нормално заплащане няма да сме толкова злобни, нещастни и намръщени. Жалко, че в България много се краде и затова няма за обикновените хора. Ние сме шампиони по лишения “, коментира 36-годишната жена.

 Парите от гурбета

С изкараните пари от гурбета в чужбина, хората подпомагат близките си инвестират и в ремонти, покупки на жилища. Но всички най-напред погасяват кредитите си, защото те им тежат като воденичен камък.

Прави впечатление, че много родопчани трайно се настаняват да живеят в чужбина и нямат намерение да се върнат в планината освен по време на отпуските си или други непредвидени поводи. Други работят сезонно от дълги  години.

В Смолянска област благодарение на евросредства се изградиха улици, пътища, реновираха се сгради. Даде се нов живот на туристически и исторически забележителности, посочват колегите от „Родопи voice“.

 Носталгия по истинската храна

 С приемането ни в ЕС, страната автоматично стана част от единен пазар,  даващ възможност за свободно движение на стоки и капитали. Но ковид пандемията и войната в Украйна промениха тази картина. Колкото и да ни е странно хората вече търсят стоки от български производители. Спомнят си с носталгия за ухаещите на градина домати, праскови, круши, краставици, кисело и прясно мляко, качествено месо, колбаси и хляб. Сега хиперверигите и останалите магазини са пълни със стока, но тя не е качествена. Само като видиш колко „Е“-та съдържат продуктите и свят ти се завива. В Смолян купуваме египетски и френски картофи. Европейската комисия  одобри в някои храни да има и насекоми. Почти всеки търси  български продукти, но вече са кът и са на изчезване. Селското стопанство и животновъдството умишлено бяха унищожени още в зората на демокрацията. 

 

Размислите на бабата

 

Едно не може да се отрече в чисто човешки план. Хората, които отидоха да работят в страните от евросъюза и да учат там, подобриха живота и стандарта си. Останалите се чудят как да изкарат до края на месеца. С 800 лв. да си платиш ток, вода, телефон, заеми, лекарства, храна и дрехи. Да не забравяме, че в тази сума влизат и разходите за децата.

За ниските доходи едва ли ни е виновен Европейският съюз. По-скоро нашите управници, които направиха изборите да се провеждат периодично и пак да не се стига до правителство. Но и това вече не е от значение. Преди като имахме редовни кабинети, та какво?

Ще имаме възможност да пътуваме и работим в чужбина, но ще се съобразяваме с извратените евроценности, а и ще ядем и буболечки докато българското производство съвсем изчезне. Но връщане назад няма.

„Паратко /лошо/ откакто сме в Европейския съюз, децата избягаха, къщите са празни и няма кой да работи градините, няма и пари”, казва 87-годишна баба от смолянско село, където са останали 120 души.