Различните тоналности на догановото „Драги“ и групичките по интереси в ДПС

24rodopi.com/Коментари/Политика

Обръщението „Драги“ на Ахмед Доган към Мустафа Карадайъ в никакъв случай не е римейк на „Гаф беше, драги“, прозвучало в лицето на Лютви Местан на коледно-новогодишна вечеря в „Сарая“, която промени коренно живота му. И яваш-яваш… в политическото небитие.

Че догановата честитка за 53-ия рожден ден на Карадайъ е извън стандарта „Как го прави Шефа по хубави поводи“, е извън съмнение (Тази форма за честитене не е присъща за него; Не започвал с обичайното обръщение като към председател; „Драги“ не е това, което е; за липса на Баланс и Мяра шефа във фризер те вкарва; дори не се е подписал отдолу, което никога не пропуска – тези и други "поправки" на догановия стил правеха депесари, дори уж верни на Карадайъ, като прочит на специалния поздрав).

Нещо става, но не е чак толкова тревожно за настоящия председател на партията, защото ако има двама в ДПС, които не биха предали Доган, то единият е Мустафа Сали Карадайъ от Борино. Не етноса, не партията, а Ахмед Доган – това е важно уточнение, защото ДПС е Ахмед Доган и Ахмед Доган е ДПС. Всичко друго е чиновническо-лакейско говорене.

Дори да има гафове, които да бъдат облечени в думите „Пожелавам ти да намериш Мярата на личното и партийното с националното и европейското Политическо здраве“, Доган не е отписал Карадайъ. Той има очаквания от него за нова скорост на ДПС. Било за вкарването на Движението във властта, за баланса в отношенията „ДПС-Анкара“, за отбора, който най-сетне ще прескочи котата от 400 000 гласа, за да може партията да влезе в преговорите за следващ кабинет със самочувствие и с уважението на останалите в българската политика.

Проблемът на Карадайъ е, че има толкова много работа за вършене, а на моменти се чувства заобиколен от консуматори в партията тип „стари войници, които умеят да имитират дейност, но тайно се молят началника да се провали“. Той вероятно признава пред себе си, че Централното оперативно бюро е под средната хубост, а парламентарната група не е това, което е искал да бъде.

Няма кой да реши проблемите по региони, примерно в област Търговище. Защо в Омуртаг, Хитрино и други общини в Североизтока не гласуват за ДПС? Защо Кърджали не е това, което трябва да бъде в ДПС?

Твърде много са „Защо“-тата.

Че е належащо раздрусване в ДПС, и че Доган е започнал с ходовете си, писахме на 5 май (Доган излезе от дълга политическа естивация, игра силно с Филиз,постла килимче към върха на своите и… очаквайте неочакваното): „А всичко изброено иде да рече, че след дългата политическа естивация, Доган заиграва активно, защото създадената от него партия има нужда от здраво пипане. Филиз Хюсменова е само един от силните ходове“, „Зам.-председателят на 49-ото Народно събрание Филиз Хюсменова определено вкарва съкънтията като постоянно състояние в Кючюкчиите, които в никакъв случай не искат да изпуснат трибуквието, което им носи шербет в настоящето и мечти, ах, какви мечти!“, и т. н.

Тогава писахме за групата на Кючюкчиите в ДПС, а днешното фокусиране върху различните тоналности на догановото „Драги“ е през призмата на всички групички по интереси под трите букви Д-П-С. Те са много, но не клатят партията, защото всички обичат д-р Ахмед Доган и са верни на почетния председател. А той колкото и гросмайсторски да се държи в българската политика, прилага изпитаната стара тактика „Разделяй и владей“ с оригинални ходове и философско поднасяне.

Не клатят, ама и не градят!?

Най-близка до Доган е Групата на Безвизовите. Това са около 10-12 души, които могат по всяко време да звънят на почетния председател, а и да му гостуват в „Сарая“.

Групата на Аталай е тази с квотните облаги, която първи предупреди Доган, че Местан иска да го изолира.

Има една група на ценните и дефицитни кадри. Назовават ги „Българчелер“ и си ги пазят. Получило се е нещо като „Червената книга на ДПС“.

Кючюкчиите вече ги отметнахме. За традиционния електорат те просто „не са от нас“, независимо дали имената им са с наставки -ов или -ев.

Коварно през Анкара работят „Бахритата и Шибаналитата“. Ако Ердоган спечели изборите в Турция, те ще задействат план „АКР в ДПС“. АКР е турската абревиатура на управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието.

Представители на всяка една от тези звена по интереси са чували догановото „драги“ било като разчитане на появила се дистанция или като заместител „сгафил си“, „играеш опасно“, „повече не ме търси“, ако щете и за „Тази партия аз съм я създал, аз ще я закрия!“.

При Карадайъ е друго. Той има време до края на годината - днес-утре, 14 май, 15 май, евентуалните предсрочни парламентарни избори, местните избори. И чак тогава иде националната конференция.

Тестът е и за него, и за тези от групичките.