„Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа… Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада…“.
Началото на този прекрасен разказ „Косачи“ на Елин Пелин.
Така чувства летните нощи и един родопчанин. Сабахтин
Мустафа живее сам в кирковското село Добромирци. От 45 години той е като от
страниците на Пелин. Един косач, за когото бензинът и маслото са непознати. В
ръцете му няма тример, а добрата, стара, остра коса. Той поваля треви, под
жаркото слънце в сезона на коситбата. Слухът му е навикнал на звука на
точилото, преминаващо през стоманата. „Жжжит, жжжит“ и наостря косата. Набива
чепа с малкия чук и започва. С движения на цялото тяло да поваля избуялата
трева.
„От 45 години с това се занимавам. Един декар трева спокойно
кося за ден“, споделя за 24rodopi.com
Сабахтин.
Казва, че откакто на пазара вече са бензиновите коси, „мъжеството
отишло на кино“.
Не признава новите технологии за улеснение. Живее в
миналото. В епохата на Елин Пелин.
Чувства се най-добре на село. Между истинските хора, сред
това легендарно поколение, при което потта изгражда мускулите.
„Косим, обръщаме тревата, правим я на бали за животните“,
допълва 55-годишният мъж.
Известен е в района на Бенковски. Там коси, когато го
наемат. Бавно, методично, без шум. Един герой в наратива на обикновения живот.
Da jivey.
ОтговорИзтриване