24rodopi.com/Общество
„Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война.
Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен
таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше
свободна България!“.
Цитат от „Дядо Йоцо гледа“ на Иван Вазов.
Днес Патриарха също „гледа“. Подпора за разглобено скеле,
тухли.
Едно училище в градеж. И един паметник, за който място все
няма. Сложете му една „бригадирска“ шапка от вестник.
„Че един паметник, к`во толкова? Голяма работа!“, би казал
несретникът работник по ремонта на отдавна затвореното училище.
Памет е коренът на това съществително. Работникът няма да го
разбере. Представете си „гащеризон“ в друга държава да подпре материалите до
монумент, символизиращ национална гордост…















За работниците няма предпазни каски, за паметник шапка пък хич.
ОтговорИзтриване