Най-важна е властта… Присъдата: Бавна екзекуция! Имаш право на вайбър и да пращаш евро

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Детето се стряска през нощта. Прегръща баща си и го нарича „мамо“. Детето се стряска през нощта и прегръща майка си, наричайки я „тате“. В дома на гурбетчиите. Където самотата се заплаща в евро. Защото парите и произхождащите от тях благини и доволство изпреварват по значимост семейството.

„Основната клетка на обществото“, вече е като подигравка в спомените от речта при сключване на брак в обредния дом от онова време.

Всяко четвърто дете в страната е с един родител зад граница.

Това обаче са данните за 2018 година. В рая на „розовата демокрация“, която ви се преподава из ефира на нац. телевизиите. Когато вирусите бяха просто кихане, кашляне, болничен и бележка за извиняване на отсъствията. Всяко четвърто дете е с двама родители зад граница. Анализът в началото на тази година. Пет лета по-късно. Терминът е „вайбър родители“, въведен от омбудсмана.

„Те са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. Това е стара практика. Защото истината е, че ние към настоящия момент не знаем с точност колко деца всъщност са част от този проблем“, казва общественият посредник. Оставянето на деца без родителска грижа е и тежко нарушение на основните човешки права…

На кого ли му пука?!

Тези хора избягаха от „рая“ на демокрацията. Която ни пробутаха издънките на треторазрядни номенклатури. Които овладяха държавата и с евроатлантизъм на усти ни говорят за „прекрасния нов свят“, в който живеем и от който всеки бяга. Доволството и охолството останаха за тях. За останалите-вайбър. Пука ли им? Трябвало на всяка цена да има правителство. Защото ще спасяват за пореден път държавата, която лично те забатачват в последните 30 години. Един политико-олигархичен модел с мафиотизирано управление на всяко ниво на държавата ще ни спасява? От кого? От себе си?

Най-важното нещо в тази държава не са хората, а властта.

Тя носи охолството, благините, мазнините. За останалите-или се подчиняват на феодалната йерархия, или пътят им е навън. Свободни сте! Да избягате където ви видят очите. Защото тук се оправяме.

Цели три поколение вече носят на гърба си оправията. Някои и из други части по и в тялото.

„Политически боклук“, както рече обвинител №1 на държавата, ще ви стъкми дереджето, ще разчисти боклука. Все едно мафия да се бори с мафията. На никого не му дреме за вас. Личният интерес е важен.

Бандитските групировки

Времето на мутрите отдавна замина в небитието. Настана времето на политическите групировки. Всяка полит формация се превърна в трудова борса за неудачници. Всякакви интелектуални телкаджии се намърдаха в разните листи с претенция да ви оправят. И те, че да не изтърват влака. Към момента виждате и другото чудо-всите партии на една софра. Само и само да има манджа. Приоритетите им общи, щенията също. Трапеза да има. План за възставяване с някави кирливи, вече станали пословични, милиарди, които да бъдат разпределени из правилните места. След това… Пак някоя софра.

Ясладжии, трапезаджии, които не могат и да пръднат без позволение от Брюксел и Вашингтон.

Затова и се надпреварват кой по-голям евроатлантик да се наперчи. Не че не им знаят хала и възможностите, камо ли пък алчността. Но такива са им потребни. Защото в името на джоба и майка си продават. Изпълняват всичко точка по точка. Господарите ми същите. Защото алчността не е наш патент. Огледайте се. Всеки от вас вижда случващото се. Но примирено скланя глава. Пука му на някого за тази глава. И за този задник. Ще го наритат, ще отсекат. Само им се изпречете. Държава, овладяна от алчността на мафията. Вече не е усещане, както класациите за корупция. Вече е начин на живот. Който не краде, майка му да умре, сигурно се заклинат във всеобщата омерта. Или си като нас, или срещу нас.

И се чувстват недосегаеми.

И ще слушате тъпизмите им за оправия до гроб. Или… Изборите не решават нищо. В нашия случай са още по-безсмислени. Гласувате за различни, получавате коалиция между тях. Във ваше име, в името на вашето спасение. Накрая пак ще е същото. Едни ще станат още по-богати, а вие още по-бедни. Ще гледате деца и внуци по вайбър. Всъщност, единствената промяна през тези години бе, че телефонният разговор с предплатена карта бе сменен от скайп, а скайп от вайбър. Приложенията се менят, а избягалите се увеличават. Това е промяната. В технологиите, не и в добруването. Технологията на властта остава същата.

Винаги има едни, които „режат и разпределят баницата“.

И определят на кого по колко. Сега нещо, което знаете-болшинството от вас не влизат в тази делба. За вас е вайбър. Малко ли е? Че без него и децата няма да видите. Не се ли отвращавате? Не ви ли е яд? Преход на възраст половин живот време. Защото след 60 я инсулт, я инфаркт. Знаете как е в страната на „розовия рай на демокрацията“.

Тук здравеопазването е най-яката търговия.

Тук добитъкът се екзекутира по заповед на EU. Без право на помилване. Чуми, трески, вируси-гилотина. Ще ядете скакалците и бръмбарите им. Които от години обитават главите на евролибералните откачалки. За които единството на половете е като нощна полюция. Ще се подчинявате, защото жална ви майка. Тяхната прислуга вече е заделила за пет живота пари, вие му мислете. Най-болни, най-бързо топящи се, на-бедни, най-отчаяни…. Но с една скрита сила, която тлее вътрешно. И тя ще се прояви. Древността на потеклото го изисква. И когато това стане, нещата ще потръгнат. Явно има място за още отчаяние и гнет в прашния скрин на търпението. Това от своя страна увеличава наглостта и арогантността на тези, които изгониха родители, децата, внуците ви. Раят на демокрацията-бягай където ти видят очите!

На снимките:

Тя казва, те изпълняват;

Гурбетчии се прибират. Дълги години са зад граница. Бабата и дядото искат да зарадват внуците. Катастрофа малко след „Маказа“ отнема живота им. Край колата е детска играчка-телефонче;

Единият спечелил от търкане на билетчета малка сума преди години. Парите бързо свършили. Припомня си го на по бира с авер от квартала