Баничката, изборите и съдбата за 1,60 лева

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество/Регион

Няма място на паркинга. А, уж е обръщало. Автомобили всякакви. Всички в покой, докато умаломощените закусят. Всички са работници. Повече с гащеризони, щамповани с бранда на фирмата…

Приведени, някои на достопочтена възраст. Смачкани. От работа, от живота. Но няма как.

Кулинария на крак, някакъв балкански вариант на щатските вериги за хамбургери. От баничарници, през дюнери, до скари с кюфтета, кръстени на различни градове.

На пълен корем се мисли по-добре.

Дюнерите ни пазели от терористични актове. Така рече един бивш премиер преди години. Щото на всеки ъгъл били, пък са традиционна манджа от пустинята, та нямало как разни джихадисти да посегнели на своите.

Разни мъдрости. Опит за такива, по-скоро.

Философия на заситения тумбак.

 

***

Рано сутрин. Квартална баничарница в малкия родопски град. Пълно с народ. Прегладнял. Опашка. Ръцете са върху кръста, тениски едва удържат тръгналите напред кореми. За глада няма дистанция. Всеки бърза. „Дай една, дай две, четири“. Като наддаване на търг. Десници залепят банкноти и монети на малкото прозорче, а жената отвътре чевръсто смогва с поръчките. Бозички издуват торбичките с банички.

Други са насядали на двете масички и за започнали ежесутрешния ритуал по предъвкване на топлите закуски, преглъщат ги доволно, пъдят мухите и обсъждат битието. По-скоро довършват темите от кварталната кръчма снощи. В по-кратък вариант, че време няма. След 15-те минути закуска всеки тръгва по задачи. Работни, лични, всякакви. А надвечер философията ще продължи, но не с боза.

 

Закуска с кахъри

 

Времето ще е горещо. Първа констатация. Слънцето още не се е издигнало достатъчно, но вече прегаря вратовете на насядалите пред баничарницата. Дебели пръсти ги разтриват, устни пъшкат, а…

Никой вече не се вълнува от вируси. Преразказ на новите заразени в страната, новите ваксинирани. Това вече не важи. Основна тема е войната.

„Изобщо не ми пука. Побъркаха хората с тези войни. Кой колко, къде, кога. К`вот стане-стане“, прекратява темата мъж на около 50 години. Бърше ръцете си с хартията от баничката и преглъща последния залък с глътка боза.

 

Политиката на баничката

 

И се захваща с любимата тема.

„Политиката е най-голямата ку*ва. Това от мен да го знаете“, подхваща набор от съседната маса. „Яжте, пийте, с глупости не се занимавайте. То нашето свърши вече. Утре, вдругиден, и айдее, към „каменния град“. Дупките ще останат и след нас, кражбите също, далаверите и те. Едни станаха богати, ние цял живот труд и по една баничка сабалян“, отвръща трети и повдига шапката си, откривайки щръкнали малцина косми по оредяващото теме.

Но пък хорово отбелязват, че ще гласуват, ако има избори.

„Наши, ваши, мои, свои, техни. Всичките пара направиха. Всичко е пропаднало в тази държава. Трябва да се срине и наново да се прави. Навсякъде проблеми. Едни дупки не могат да оправят, тръгнали акъли да дават, държава да управляват. Аланкоолу, виж си двора бе, тогава речи „Мога, знам, ще направя и на комшията“. Това разбирам аз, не празни приказки“, наежва с мъж, докато лакомо нагъва баничката си.

„Говорят някакви кой колко щял да вземе, пък какво да прави, коалиции-моалиции. Един баницата разрязвал, друг пари раздавал „аз това, аз онова“, трети и четвърти искат да заместят. Пък ние си лапаме баничките за лев и шестдесет парчето. Заплатите никакви, пенсиите никакви, всичко очукано и унищожено“, вкарва нотка на бездънен песизимъм, с печална физиономия, видимо най-младият в групата. С работнически гащеризон, омацан от-до с трудовите подвизи по обекта.

 

Нещата от живота

 

Опашката за банички сякаш не свършва. Една тълпа заменя друга. Всеки чака, всеки бърза, всеки отнася закуската към работното си място.

Един става от масата, веднага е друг на мястото му.

Не са приятели, но се познават. Всеки ден са там. И са от квартала.

Вече нямат вяра на партии, коалиции. Всичко е изядена баничка за тях.

Те все с по-малко продукти пълнят хладилниците. Пък, ако се развалят, нови не могат да си купят.

Тъй е то.

 

***

Теми от живота, преглъщани с баничките за лев и шестдесет. Ежедневие. Вълнения у обикновения човек. Суета там няма. Има философия с въздишка. Задавена със залък баничка и преглътната с боза.