„Вървях си по пътя. Наведена глава. Тъжни мисли. Пълен джоб, но не се чувствах щастлив. Семейство, деца, всичко. Но пак не бях на рахат. В душата нещо ме гложди. Иска ми се. Не жени, не коли, не приятели.
Искам тръпка. Искам да играя. Искам да стана като онези с
палатите.
Бавно крачейки се озовах пред поредната игрална зала.
Малко по-късно си тръгнах без пукната пара. Хванах такси и
накарах шофьора да чака докато се кача у дома и помоля жената да ми даде пари,
за да си платя курса.
Това е болест!“.
Изповед на един зависим към комара човек.
Осъзнава проблема си винаги, когато остане без петак.
Четете темата на 24rodopi.com:
AC/DC, машинки и казина: Тя държи валето и топките в страната на бедност и пороци - тук
.jpg)
Който играе печеля който не играе губи
ОтговорИзтриване