ВИДЕО: Бръснарят на соцелита, който прати десетки на… Запад

24rodopi.com/Общество

Денят е понеделник. В едни други времена. Рано сутринта Ибрям Хюсеин приготвя куфарчето си и тръгва по кърджалийските улици. Отправя се към Окръжния комитет на партията. Влиза и казва на секретарката, че е пристигнал. Телефонът се вдига и целият партиен елит по онова време, под строй се отправя към него. Всеки му плаща по 50 стотинки. След около два часа Ибрям си тръгва с куфарчето… 

ова е бръснарят на соц величията в Кърджали. Един ветеран в този занаят. Бизнесът със суетата, който никога няма да умре.

Ибо днес е на 70 години. И отново е в салона си. Не спира да посреща клиенти. Любезен, с финес, единственият в региона, със стотиците фризьорски салони, който може да борави с ръчна машинка. Някои от младите дори не знаят какво е това.

„Започнах на 16 години. Завърших училище и реших, че ще се занимавам с този занаят. Влечеше ме“, споделя за 24rodopi.com ветеранът. И вече 50 години прави само това.

Както казва - с любов, желание и сърце. Това е най-важното за него.

„Едно време в града имаше два салона. В хотел „Република“ и в центъра. Аз бях в големия. На смяна работихме по 10-15 бръснари. Всеки от нас подстригваше по около 15-20 души на смяна. Опашки от народ. В 6,30 започвахме. Идваха автобуси от селата, с работници. Първо при нас. Подстригани, измити, подмладени отиваха на работа“, спомня си Ибрям.

Той обаче е майстор. И на него се пада правото да „обработва главите“ на соц величията по онова време.

„Те не идваха в салона, не. Аз ходих на място. По график, по план. В понеделник с куфарчето и инструментите в Окръжния комитет на партията. Имаха салон. Всички влизаха един по един. За два часа подстригвах около 15 души. В друг ден отивах в Окръжния съвет. В друг-в Окръжната дирекция на МВР. Първо се започва от висшия ешелон. Влиза шефът генерал Красимир Мирчев-хубав човек. След него началниците. И така. Всяка седмица“, разказва Ибо, както го знаят всички.

Работи се на държавни цени - 50 стотинки на подстрижка. Половината отива към касата, половината за бръснаря. Получавал е и бакшиши от големците по онова време. Прическите - класически. Сяда се безмълвно на стола и майсторът започва. „Сладки и хубави времена бяха, спокойни“, изрича Ибрям.

Едва по-късно започват модерните прически. „Пак ние ги разработвахме“, казва Ибо, който дори е участвал в състезание, организирано от стилист Капанов. Времената се сменят. Бръснарят на соцелита е обучил безброй много млади хора в занаята, които са заминали на… Запад.

„Из цяла Европа имам мои възпитаници. Там стават още по-добри майстори. Като се върнат, идват при мен, спомнят си ме, черпят ме“, казва Ибрям.

Обучава гурбетчии, тъжно е, но… „Голяма част от тях ще се върнат или са се върнали. И моят син Метин също бе 12 години в Австрия. Сега е тук, в салона, при мен. Той ми е смяната, той продължава традицията. Връщат се момчетата и отварят салони. Много са вече в Кърджали“, казва ветеранът. Но и потвърждава - хляб има за всички. Това е занаят в името на хората и докато има хора, ще го има и него. И в момента при него има чирак. И той се готви да замине, но още опит му трябва.

„Не ти ли омръзна салонът? 50 години на едно работно място?“, питаме. „Не, това се прави с мерак и любов. Докато мога, ще работя това, ще бъда опора на семейството си“, категоричен е Ибо.