Мернах заведението край пътя. Беше на скалите. Под него безбрежното море. Сетивата ми се изостриха. Трябваше да се отбия. Нямаше как. Душата го поиска.
Настаних се на една от масите под дебелата сянка.
Тишина, спокойствие, а очите поглъщаха Бяло море. В
дълбините му сигурно Посейдон е на кеф. Такава гладка повърхност.
Поръчах си салата, октопод, едно узо. Исках да ям и повече,
но не успях. Не ми се тръгваше от тази красота и спокойствие.
Около мен. Три маси, на тях семейства. Безмълвни. Всеки беше
сграбчил телефона си и се взираше в него. Нито дума.Нито озъртане.
Замислих се. Загледах пак морето. И пак тях.
Защо, по дяволите, не наситите освен глада си, и сетивата?!
Хвърлете тези телефони, ми идеше да извикам.
Нямаше смисъл. Хората се превърнаха в зомбита.
Добре, че по-рано на плажа нямаше интернет. Вместо
него-книги, за безплатно ползване…
Един ден на плажа от
изгрев до залез. Гърция, изпратено от наш читател.
.jpg)
С кола пък пие узо.
ОтговорИзтриване