Какво ли би разказал самотният чадър на плажа, където суетата е пропъдена с камъни?
„Животът ми е кратък, една буря може да ме отнесе. Но съм
видял достатъчно. Шумът на вълните е моята музика. Посрещам и изпращам хора,
потърсили моята сянка. Видях как морето отхапва от брега, видях безброй залези
и изгреви. Разбрах какво търсят хората, почувствах техните трепети, чух словата
им. Разбрах какво е важното в живота. Душевният мир, за който ми помогна
синевата, прегръдката на небето с водната шир в хоризонта“.
Самотният чадър на плажа, който предизвиква размисли. В
който суетата е пропъдена.
.jpg)
Чадър с AI машала.
ОтговорИзтриванеЗащо не ми публикувате каментара ми срам ви е нали че говорите с чадъри
ОтговорИзтриване