ВИДЕО: В 05.00 часа на нивата, 8 000 лева печалба през 1979-та… Тютюнът е история, а историята – в Музей

24rodopi.com/Общество

В пет часа си вече на нивата. Посрещаш изгрева с превит гръб. Цялото семейство е там. Безмълвно. Всеки работи, докато безжалостното слънце не се изкачи високо и направи труда невъзможен.

„Така мина нашето детство, на някои хора целия живот дори. Всичко бе свързано с тютюна. Тогава държавата печелеше много, печелихме и ние“, споделя възрастен мъж от Родопите по време на протестите на тютюнджиите в ранните години на демокрацията. Четвърт век по-късно негов роднина припомня думите му и добавя „Днес нито държавата печели, нито хората, един отрасъл умира“.

Наричали са го „Родопското злато“. Според сезона добавяли и краски. По време на пролетната и лятна беритба казвали „зеленото злато“, а наесен, когато се пасталирало  - „кафявото злато“.

Тютюнът формираше огромен процент от приходите от износ за България. Пълнеше хазната, изхранваше семейства, села, региони.

Ахмед Шериф е на „Ти“ с тютюна от детството си. Може да напише история на поминъка на хората в Кърджалийско. Разказва историята на тютюнопроизводството отпреди и след 1944 година, през 70-80-те години на миналия век, в периода след демокрацията. И как местните хора са оцелявали благодарение на тютюна.

До 1958 година единственият начин да получиш пари в Кърджалийско е бил тютюнът.

И още от разказвача от тютюневата нива:

Всичко свърши. Не че светът спря да купува цигари. Други са причините. „В миналото произвеждахме по 100 тона, сега едва три“, казват в едно село в региона. Стопаните са около стотина. В тютюна няма хляб. ЕС орязва субсидиите. В Гърция обаче има, защото държавата подпомага.

„Работих в Клоново стопанство – село Долна махала, община Калояново. От януари до декември 1979 година. При предаването на продукцията получих около 8000 лева“, разказва възрастен родопчанин. 

В миналото, тютюневите градини в Родопите бяха известни с производството на качествен тютюн. Регионът е благоприятен за отглеждането му, защото предлага подходящи климатични условия и почви. 

Тази индустрия започва в страната ни още през 19-и век. Благодарение на „кафявото злато” България успява да сключи международни банкови заеми. Бум в търсенето на тази култура има по време и след двете световни войни. За да се стигне до износа на близо 100 000 тона тютюн преди петдесетина години.

Всичко това е в миналото. Достига се до парадокса „всички се юрнахме да си върнем земите“, а сега - те пустеят, защото няма кой да ги обработва. Младите не искат и да чуят, старите имат малки стопанства. Помощта от държавата е повече от скромна, регулациите от ЕС също повлияха традиционната култура да е със затихващи функции.

Пример. От 4 декара едно семейство може да извади около 600 килограма тютюн. При 8 лева за килограм, то сметката сочи, че ще вземат 4800 лева. Като се извадят разходите – около 800 лева, остават 4000 лева. Някой реши ли да си плаща осигуровки, то сумата пада на 2500 лева. Като се сложи чертата, се пада по стотина лева за всеки от двамата за всеки от 12-те месеца в годината, изчислява стопанин и допълва: скоро тютюнът ще остане в спомените и снимките…

Ще остане обаче и в уникалния за България Музей на тютюна. Подобни има само в два града на Балканите - в гръцкия Кавала и турския Самсун, а от август 2023 година и в Ардино.

Идеята е това минало, осигурявало огромен приход за страната ни, да не остане единствено в разказите на старите хора. И един ден да е просто фолклор за труда и хляба на масата.

„Традиционният местен поминък и някои занаяти започват да избледняват в историята и да се загубват като информация, която достига до младите поколения. Ето защо е много важно да се възстанови паметта за богатството на местните традиции, обичаи и занаяти. Да се покаже поминъка на хората в тези територии в близкото и по-далечно минало. По този начин ще се разпространи тази ценна информация, която ще разпали пламъка на родолюбието и ще засили местното самосъзнание, не само за младите хора, живеещи в тези общини, но и за гостите от другите райони на страната“, посочват хората, чиято идея вече е осъществена - съграждане на Музей на тютюна.

Тъгата по пустеещите ниви обаче остава.

Показателно е, че най-голям обем на продукция в България е достигнат през 1976 година, когато са произведени 165 хиляди тона необработен тютюн. През следващите десетилетия производството намалява, като през 2020 година са произведени едва 7508 тона, през 2021 година – 6 935 тона, а през 2022-ра - 5 710 тона.

Средната цена в последната изкупна кампания е 8-9 лева на килограм. Производителите включват в сметките си още 4-5 лева субсидия на кг, а след калкулацията отчитат: Недостатъчно е за тази трудоемка култура!

Определено тютюнопроизводството си отива. Остава споменът за „зеленото злато“ и една добра новина – и България си има музей на тютюна.