Леля Бъчи с гърдите без wi-fi пак щръкна – ще преименува храмове, улици, местности…

Самуил Крумов/24rodopi.com/Лично мнение

Мислех, че всички сме я забравили, но уви-не. Помните ли я? Румяна  Бъчварова. Тя бе вътрешен министър по време на един от кабинетите „Борисов“. Най-мила стана с една инспекция на границата заради бежанския натиск. Сериозна физиономия край униформените, но барната с тениска с надпис на гърдите й - „Тук няма wi-fi“.

Мила картинка!

Всъщност, аз съм чувал за нея много отдавна. Приятел, кореняк софиянец, разказваше за някаква Леля Бъчи интерести неща за времето при Тодор Живков и за времето без Тодор Живков. След време като се появи на политическия хоризонт пък ми я припомни с добава - вече беше "Леля Бъчи на БъБъ".

Вероятно по огромни заслуги (въпреки липсата на wi-fi), Румяна Бъчварова бе пратена за посланик в Израел. Дипломатката изчезна от общественото полезрение, но ето че отново щръкна.

И то не как да е! С идеята да се промени името на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На Руми вероятно историята й куца-това как е построен този уникален православен храм, как идва идеята за наименуването му, кои огромни по интелект личности заседават, предлагат, решават. За хора като Руми миналото е без значение. Те живеят в далечното бъдеще, плод на собствената им фантазия (дори без wi-fi).

Мисълта на дипломатката Руми достига дори още по-далеч-защо направо не се преименуват всички обекти с руски имена.

Руми, в синхрон с вълната от премахване, заменяне, която ни облива по либерално-тоталитарен подход.

Интересно е какво написа шефката на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова в пост във Фейсбук по темата Руми.

Ето текста:

„Мърлата Румяна Бъчварова, която е приета с връзки в СУ /зная го от нейна състудентка, която помни късното появяване в курса на дъщерята на Генчо Бъчваров - последния главен редактор на в. Отечествен фронт/, иска смяна на националния празник, на имена на улици, че и на катедралата „Св. Александър Невски”.

Алоуууу, дъще комунистическа, що не се откажеш от бащиното си име? Че вестника на оф-то си е чисто комунистически. Откажи се от него, заплюй го, повърни на гроба на баща си, за да му благодариш, че и тътрузил задника ти в държавната „Волга“.

Ах, ти, гиди нещастна псевдодемократко, да ти кажа, че аз пък не ща да се сменят имена! Искам само едно - вас, гниди псевдодемократични, да ВИ НЯМА. Марш по островите, че ми тровите въздуха“.