Независимост в тотална зависимост

Жельо Михов/24rodopi.com/Коментари

„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ий. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят-държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“.

Част от Манифеста на цар Фердинанд, с който преди 115 години във Велико Търново се обявява Независимостта на България…

 

***

Той е зависим от партията. Партията е зависима от лидера. Лидерът е зависим от посолствата.

Профилът на съвременния политик. И тази зависимост днес отломки на зависимата политика искат да вкарат в Конституцията. Членството в съюзи да бъде „глава“ във Върховния закон на държавата. Референдумите са зло, непотребност, мнението на народа е прегазено. Днес освен независимост, се потъква и свободата. Всеки дръзнал да оспори е обявен за „проводник на руско влияние“ и трябва да бъде смачкан. Днес в стремежа на зависимите да бъдат независими, страната се превръща в пленник, в роб на чужди интереси.

Прокламираният отказ от зависимости отприщва абстиненция, която праща прокламаторите в нозете на поредния господар. Милиарди вече заминават, за да подпечатат новия „манифест“ на предания слуга. В името на независимост, родена в главите на зависими хора.

„Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска“-тези думи са прегазени. Всяка воля на народа, различна от желанието на зависимите, е някакво влияние, срещу тяхната върховна, неоспорима власт.

Преди независимостта винаги има едно освобождение. Преди 22 септември е 3 март. Желанието е последната дата да бъде заличена и забравена. Как да има и премахната от календара.

Защото свободата е най-омразна за зависимите.