От печат излезе изследване за местните имена в района на кърджалийското село Костино на турски език. Автор на проучването „Топонимията на село Костино и неговите околности“ е Ресмие Мюмюн, която работи като журналистка и е издала 8 стихосбирки, а рецензент - бившата асистентка Незиха Хасан, която в момента е директор на Средно училище „Христо Ботев“ в Джебел. Редактор на книгата е кърджалийският поет Хашим Семерджи, предпечатната подготовка пък е дело на Ибрахим Ибрахим.
Научно-изследователската книга за местните имена в село Костино (до 1934 г. Кемиклер) и околните 14 населени места освен езиковите характеристики на топонимите и топонимичен речник представя и обща информация за отделните села, цялостен поглед върху историята и географията на района, интересени легенди и предания и снимки на някои места.
„За около две години проучих топонимията на село Костино и околностите му, като приложих всички предложени методи за изследване.
Смятам, че ако с този труд бъда полезна за бъдещи изследвания в тази посока, ще съм изпълнила основната задача на изследването. Това ще съм постигнала благодарение на всички хора, които имат принос в реализацията на дейностите, свързани с изследването. Тук ги споменавам с уважение и безкрайна благодарност“, посочва авторката, която е родом от изследвания микрорайон.
И още: „Местните имена са едни от най-важните живи извори за историята на заселването на един народ. Народите, които правят определена география своя „родина“, често донасят със себе си имена от родината, която са напуснали, и ги дават на подобни места в наскоро заселилите се земи. В случаите, когато това не е достатъчно дават имена на цвят, посока, човек, племе, потекло, клан, религиозна общност, растение, животно и т.н., които документират местата, в които живеят. Резултатите от проведените изследвания на топонимията на района на село Костино потвърждават това положение. В района бяха установени повече от 1000 топоними и хидроними. С изключение на някои български думи, които отразяват топонимите, свързани с новите сгради и учреждения от периода на социализма като Obarınyanı (При обора), Çaşa (Чаша), Krısınyanı (При кръста), MTS'yinaltı (Долната страна на МТС-то), всички те са с турски езиков произход или думи с чужд (арабски, персийски и др.) произход, които са навлезли в турския език, подчертава авторката в изводната част на изследователския си труд. Установено е, че топонимичният материал, който най-общо се изследва по отношение на турския език, има характеристики, специфични за източно-родопските турски говори на румелийския диалект. Същите говори са налице и в района на село Костино. Топонимията на района на село Костино, която е част от турската топонимия с източно-родопски произход, доказа своята принадлежност към топонимията на турския свят. Наред с това наличието на етноними като имена на турски народи, родове, кланове, религиозни общности, племена не трябва да оставя съмнение за турския произход на хората тук“.
%20-%20Copy.jpg)
Разбира се! Следващият "изследовател" ще бъде от италиански произход и местните ще се гордеят с италианското си потекло!
ОтговорИзтриванеМн плитко това изследване що не открие топоними от преди 15 век на Момина Вода Баткун Цепеница Станимака Вълкашин Углеша Марко Курт Георги и др такива и щяхте и в България да е издадете. .. .. . .
ОтговорИзтриване