Миризмата се носеше като…
Поносима, но все пак гадна. Преминаваше без проблем през
ноздрите, настаняваше се в дробовете, после излизаше дваж по-нетърпима.
Единият храчеше.
Не че не бе свикнал на несгодите, ама бе и пиян.
Другият, със запушен нос, го потупваше по врата. Ту там, ту
по гърба.
Бяха като извадки от социологическо проучване.
Някакви средни, и на ръст, и на доходи, и на хумор.
Бяха седнали на два фотьойла. Изхвърлени до контейнер.
Те самите като несретници, изгонени от жилищата си. С вид на
хора, които такива са нямали.
Но тежкареещи.
Единият опънал крака.
Другият един връз друг.
Дим. От устите, оплитащ се край глави, уши, влюбващ се в
невидимите аромати от контейнера.
Те пушат и пият.
Успокоили задници върху изхвърлена мека мебел на някой
съсед.
Пукане на кости,
пуфкане на издишан дим.
-Какво виждаш?-пита единият.
Кълбо от дим, танго с вятъра, отнасяне към небето. Тъмно,
черно, пробито със звезди.
-Нищо, затворил съм очи и мечтая!-отговаря. И допълва: Чувствам.
Мириша. Усещам контейнер.
-Дай огън, че ми загасна-произнася другият и се навежда.
Пламъкът от запалката озарява набръчканото лице.
Какво правят там?
Избягали са. От жените, семействата. Няма къдe другаде да отидат,
финансите не им го позволяват и са до контейнера. Където някой се е освободил
от меката мебел в хола.
Те нямат избор.
Единият е работник в завода, другият е пенсионер. Но все още бачка. Казва: „Няма какво да
правя, не се живее иначе“.
Другият:
-Гледай звездите, бе, дърт!
-Показват ми пътя на страданието! За мен няма
бъдеще-отговаря.
-Тъжно е това, което казваш-отвръща младият.
-Ще дойдеш на това положение-отвръща „пенсионерът“.
Няколко кучета ги
наобикалят
Озъбени. Аха да ги нападнат. Мразят ги, защото са до
контейнера с „продоволствието“.
Нашите герои не отстъпват.
-Ние не сме ли в нужда!-наперва се младият.
-Нашето свърши-казва пенсионерът и търси нещо из джобовете
си.
Далавера
-Един се взел насериозно и направил далавери със земи,
благодарение на управата.
-Айде бе?! Ти сега ли разбра?!
-Ами, докопал се до власт, направил.
-Ти това ли очакваш от управлението, далавери?!
-Моето свърши, бе, брат, ти какво дириш?!
***
Глутницата се отдръпна.
Заскимтя жаловито.
Усети същите несретници като нея.
Страхотна статия,отразяваща абсолютната действителност! Браво!!!
ОтговорИзтриване