Как обезлюдява един регион: „Имам имот в Родопите, но купих къща в Хага, сбогом!“

24rodopi.com/Общество

„Бях на квартира у дома, ходих периодично да работя зад граница. Целта ми бе да купя жилище. Накрая зарязах идеята за апартамент и инвестирах спечеленото в имот край града. Смятам да строя къща. Но вместо това купих с изгоден заем къща в Хага. Жена ми вече е при мен, синът ми също, а вече следва в Нидерландия. Чакам щерката да завърши училище и да дойде и тя. Приключвам с Родопите. Няма смисъл. Бих се върнал, когато стандартът на живот се повиши, когато има някакво основание“, казва един гурбетчия за „Родопи voice“. На 47 години, майстор, работи цял живот в строителството. Но…

„Това е нископлатен труд в България. Особено за майстори като мен. Няма смисъл, независимо дали работиш в Родопите или Пловдив, София. Затова и вече има недостиг на работна ръка“, допълва.

Около 20 години труд, за да станеш милионер в лева зад граница, но всички средства да бъдат вложени в къща. Следва окончателно сбогуване с родния край. Планът, следван от все повече родопчани, които се откъсват от селата и решават да се установят със семействата си в чужбина.

„До първите три години е проблемът. Тогава все казват „Трудно е, тежко е, не е работа“, а след това обратното. Започва отчуждението и „Тук не е работа“, разказва за „Родопи voice“ кмет на едно от средно големите села в региона. „Идвам си и какво да правя. Все едно животът е спрял. Само възрастни  хора, няма никой“, споделя пък гастарбайтер в Германия. Визира родното си място.

Около 500 000 евро струва зад граница къща средна хубост, апартаментите са по 200-230 хиляди. При редовна работа, едно голямо жилище може да се купи за около 20 години. Тогава вече корените с родния край прекъсват, отбелязват тенденциите кметове на населени места.

„Сега уж животът е по-добре отпреди 30 години. Но хората ги няма. Обезлюдяването е най-големият проблем, защото и хората са най-голямото богатство. Преди работеха зад граница, идваха си, пак заминаваха. Купуват имоти в града, стягат къщите на село. Но все повече избират да си приберат семействата и да се установят завинаги в чужбина. Прогнозирам, че до 10 години всички тези апартаменти, които купуват гурбетчиите в града, ще бъдат продадени и те повече няма да се върнат“, посочва кмет на село в Родопите.

„През лятото си идват младите от Западна Европа, децата им все по-трудно говорят. Знаят си я френски, я немски“, потвърждава друг родопски кмет, на населено място в другия край на планината.

Цели квартали има от години в испански градове, съставени от гурбетчии от смолянските села.

На снимката: Хага