Стъпваш и е твърдо. Земята е напукана.
Отгоре мор, отдолу безизходица.
Пек и суша. Ходилата болят.
Сваляш окъсаната фланелка. Ад, дори през ноември. Капките пот се надпреварват по челото.
Жажда.
Няма утеха.
Има болка.
В ръцете и краката.
Земята е по-твърда от стомана.
И може би така трябва да бъде.
Опустошена, изоставена, забравена.
Мъка.
Коленете болят. Впили се в като в последна молитва в пръстта.
Взор в небето, Оклюмала глава. Рани из кожата. Изправени крака със струйки кръв по колената.
Пак небе, пак облаци.
Свито сърце…
Това чувства той.
Това остава и ще разказва един ден.
Това е картината на неговата земя. На неговия свят. На неговото всичко.
Той е богат! Той има пръст!
И той ще стане пръст.
Затрупан един ден от нея…
Той се моли. Гледа небето. После земята.
Вкарва ръце в пръстта.
Мачка я, разтрива дори лицето си с нея.
После с шепи я насочва нагоре.
Пропуска през пръсти.
Тя се слива, падайки безмълвно.
Земята няма стон.
Тя е това, което е недоизказано.
И той го знае.
Той е просто един селянин, за когото вятърът е един учител.
Той му нашепва, говори, шепти.
Заравя…
Отрудени шепи в нея. Твърда е, гадна, неискаща ласки.
Тя е като отритната любовница и сега ще покаже своята злост.
На изоставяната. На тази, която, когато искаше, за нея нямаше.
И ще бъде страшно.
Защото нейната усмивка е в напуканата почва.
Грозна и …
Той
Пак заравя ръце в нея. Под ноктите му влиза пръст. Боли го.
Земята отвръща.
„Къде бе досега?“, пита.
Има пълното право да го стори.
„Учих“, отговаря едва-едва заровилият ръце.
Сякаш на себе си.
Гърбът му гори от слънцето.
„И какво разбра?“, пита вятърът, милващ и разтурящ върховете на пръстта.
„Че не мога без вас“, отронва.
„Защо чак сега, гладен ли си?“ - ново от земята.
„Едва сега разбрах“ - отговаря.
„Каквооооо?“, подухва вятърът и накланя клоните на дърветата, в която си иска посока.
„Аз съм просто част от вас…“
Полъхът утихна. Но отнесе думите му. Далечно ехо сякаш ги повтори.
Коленичилият не бе сигурен в чутото.
Вятър и земя замряха.
Слънцето проби облаците.
Бурята се размина.
Отново напече…
Земята е нашата майка! Който не го е разбрал и е скъсал корените си с нея,няма да прокопса! Браво за статията!
ОтговорИзтриване