Турхан избяга в Хага, Кнут дойде да живее тук, ама и той си тръгва!

Защо чужденци идват да живеят в нашите умиращи села и защо след време си тръгват и те?

 24rodopi.com/Общество

„Да, имал съм щастливо детство, в най-красивото място на планетата, игри на чист въздух и все хубави неща. След определена възраст обаче родният край не може да ти даде всичко онова, което ти трябва да дадеш на семейството си, на децата – пари, стандарт, образование. Така в един ден си тръгнахме и станахме холандци“, споделя пред 24rodopi.com 55-годишният Турхан, един от хилядите кърджалийци Хага/Den Haag.

Връща се в родното село в Източните Родопи веднъж в годината, по време на лятната отпуска.

Не мисли да се върне завинаги. „Може и да се върна, знае ли се. Но децата и внуците ще си останат в Нидерландия“, казва той. Държи да запишем, че се сеща за „реката на село, където се научих и да плувам, и риба да ловя“.

„През уикендите тук се качваме на кораби за улов на риба в Северно море. На ден хващам доста над 100 скумрии. Тогава се сещам как за цял ден съм хващал с голи ръци 2-3 мрени в нашата река. Бъркаш с часове под камъните и понякога стискаш здраво риба, а то било водна змия“, спомня си нашенецът.

На въпрос как си обяснява това, че хората от селата бягат на Запад, а чужденци идват да живеят при трудни условия в България, Турхан казва: „Може би им липсват онези наши години от детството и младостта. Ако стандарта на живот у нас беше по-висок и образованието беше запазило нивото си, може би и аз нямаше да тръгна със семейството си“.

Един 49-годишен германец пък е дошъл да живее в България. За него разказва „Дойче веле“.

49-годишният германец Кнут Гирдал (на снимката горе) е живял пет години в село Джигурово, близо до Сандански. Решава обаче да се върне в родния си град Кемниц. Той е уебадминистратор по професия и работи по различни проекти. Основният от тях се занимава с възможностите за миграция от Германия в други страни - сайтът дава информация и улеснява подготовката при предприемането на тази важна стъпка. Личният опит на Кнут Гирдал може да е особено полезен за онези германци, които обмислят да заживеят в България. 

 Защо решихте да се преместите в България?

 Кнут Гирдал: Огледахме и посетихме няколко държави, направихме сравнение на разходите за издръжка в тях и установихме, че най-евтино е да се живее в България - мисля, че и сега е така. Така направихме своя избор през 2017, като най-напред отидохме във Варна. Там беше хубаво, но един познат ми препоръча Сандански и в крайна сметка се установихме там - в село Джигурово.

 Означава ли това, че Вашият основен мотив е бил икономически - да спестите от разходите за издръжка?

 Кнут Гирдал: Това беше една от причините, но имаше и друга - топлият климат: там не вали през цялото време през лятото, както в Долна Саксония. И при положение, че можем да работим отвсякъде, не се колебахме дълго.

 Стигна ли се до голям сблъсък между представи и реалност, след като се установихте в България?

 Кнут Гирдал: В началото не, бяхме прочели статиии за страната, бяхме говорили с познати, които са били в България и така картината се оформи постепенно. Бяхме проучили много данни - и за икономиката, и за населението, и за климата.

 Какво Ви хареса по време на вашия престой в България и какво не?

 Кнут Гирдал: Хареса ни това, че животът не е толкова сложен. Един пример - проверката на водомера в къщата ни. Периодически идваше жена да го види, но ако не бяхме вкъщи и тя не можеше да влезе, не беше никакъв проблем - следващата седмица носехме в офиса на компанията в Сандански снимка с данните от водомера. Или друг пример - ако имахме нужда от нещо от Германия, поръчвахме без проблеми и куриерските фирми ни го носеха. Нямаше никакъв стрес, за разлика от организацията на този процес в Германия. В България всичко става по-лесно, придружено е от повече импровизации, но функционира.

А защо след пет години живот в България все пак решихте да се завърнете в Германия? Разочаровани ли бяхте?

 Кнут Гирдал: Разочарование не е точната дума - по-скоро мога да говоря за отрезвяване, което настъпи с времето. Ние си давахме сметка, че отиваме на село - с козите и овцете. Но малките стада, които обикаляха наоколо, не бяха особено романтични - животните не бяха така добре поддържани, както сме виждали например в Италия. Ясно ми е, че те бяха важни за своя стопанин, който разчиташе на тях за издръжката си, но нищо повече - така бих подредил нещата. Съседът ми имаше и крава, на която много държеше - той се обръщаше към нея по име, разговаряше с нея. Всичко това ме накара да се замисля за разпоредбите на ЕС и стимулите за селското стопанство - какво са променили? Той нямаше никакъв шанс с тази единствена крава... А и преминаващите по няколко пъти на ден стада от крави покрай къщата ни неизбежно оставяха следи след себе си.

 Освен това - в България често се случва като се уговориш с някого за нещо, да си наясно, че плановете могат да се променят. И не те предупреждават например, че няма да дойдат според уговорката. Или пък поръчваш нещо, отиваш да го вземеш в уговорения час, а то не е готово или пък не е доставено. Голямо изключение е някой да те информира предварително, ако има промяна в плановете. Някой би казал - е, какво толкова? Но ако ти самият си имаш планове? Това е разликата спрямо германската точност и германската надеждност. Манталитетът в България е друг.

 И пет години за Вас бяха достатъчни?

 Кнут Гирдал: Да, би могло да се каже. Освен това ни липсваха приятелите - мислехме, че ще успеем да запазим контактите си с тях въпреки дистанцията, но това не се оказа толкова лесно. Пък и пандемията настъпи - събраха се доста неща.

 А имахте ли възможности за лични контакти с местните хора?

 Кнут Гирдал: Донякъде. Аз знам руски, започнах да уча и български - тръгнах от думата покрив, която ми трябваше заради ремонта на къщата. Направих си речник, в който записах имената на строителните материали, от които имах нужда. Контактувахме с един от съседите - фермер, който имаше и голям бизнес, и беше с по-отворен поглед към света и към Европа. Но другите не бяха такива - те се интересуваха от своята къща и от своята градина, нямаше за какво да говорим с тях.

Какво бихте посъветвали германците, които се насочват към България?

 Кнут Гирдал: Ако става дума за германски пенсионери, те са наясно с какви средства разполагат и търсят място, където парите ще им стигат и те ще се чувстват добре - в този смисъл България е добър адрес. На "другите" бих препоръчал да потърсят близостта с някой голям град, ако се насочат към България.

 А Вие - бихте ли определили отиването си в България като грешка?

Кнут Гирдал: Не - това беше важен опит. Нещата не се развиха така, както си ги бях представял. Но пък ако не бяхме опитали, вероятно и до днес щях да се чудя дали в България нямаше да е много по-добре. Вече знам отговора на този въпрос. Добре беше, че отидохме в България. Но е добре и това, че се върнахме.

 Какво е това, което никога няма да забравите от България?

 Кнут Гирдал: Залеза - когато слънцето се спускаше над планините. Тогава всичко потъваше в спокойствие