Еньовче – селото, което даде 3,7 милиона тона руда и препитание на стотици родопски семейства

24rodopi.com/Регион

Еньовче – едно село от новините отпреди 1989 година. Когато тук имаше рудодобив.

В далечната 1975 година населението тук е наброявало 446 постоянни жители, в момента са около 100. Днес това населено място, на около 10 км от Ардино, рядко попада в медиите – пише се или с тъга за миналото, за обезлюдяването, или за експериментатор на нова земеделска култура, алтернатива на тютюна и картофите.

Село Еньовче е създадено чрез отделяне от село Жълтуша през 1968 г. на съставната му махала Енювче (Гергир дере). Откритото оловно-цинково находище става определящо за социално-икономическото развитие на селото. Пет години след началото на експлоатацията на находището, рудник „Еньовче“ достига пълната си проектна мощност и дава 104763 тона руда годишно. За това време в селото са построени машинна работилница, компресорно отделение, жилищни блокове и читалище с концертна зала и библиотека, както и открит плувен басейн.

В „златните години“ на рудника – от 1959 до 1988 г., са изкопани 3,7 млн. тона руда. Под земята са работели около 200 души, а общо служителите са наброявали към 500. Повече от половината жители на Еньовче са се трудели в рудника, а в извънработно време са работели по отглеждането на ориенталски тютюн. Освен тях, пристигнали са хора от цялата страна, привлечени както от високите заплати на миньорите, така и от обстоятелството, че всички заселници са ползвали придобивките на Постановление № 22 от 10 май 1982 г. на Министерския съвет. Жилищните блокове са били построени за придошлите хора.

След промените, последвали Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП от 1989 г., рудник „Еньовче“ е ликвидиран. Спира да работи през 2004 година. Години след това се случва изоставени дълбоко под земята руднични галерии да се срутват – особено през дъждовните сезони, и да се предизвикват значителни деформации на повърхността.

На снимката: Еньовче от птичи поглед, на 30 декември 2023 година. Снимка: Тимур Исмаилов