ОбЗор на седмицата: Народа го нарязаха, ред е на паметниците

24rodopi.com/Общество/Коментари

Блокада на трибуната в парламента. С други думи - без повече глупости из устите.

В същото време вандалщината е в ход. Нарязват Паметника на Съветската армия. Ръка с автомат, после глава… Напомня на съдбата на армията ни и бойните способности. Нарязани, пратени за скрап, към момента и подарявани. Като най-страшното оръжие, с което разполагахме-ракетният комплекс СС-23. Тактически балистични ракети с обсег от 400 километра, можещи да носят и ядрен заряд. Подготовка за пускане-15 минути, секунди за изстрелване след подадена команда, смяна на траекторията, което ги прави почти невъзможни за прихващане. Тях нарязахме първи, за да влезем в НАТО. А по един безмълвен отговор на въпрос към тогавашния президент Първанов-май и две сме харизали на братята американци. Да изследват технологията.

Днес сме голи. Съвсем скоро ще браним Алианса с прашки и лъкове.

Напомня и нарязването на историята. И всеки си я чете както му дойде, фрагмент по фрагмент. Някои дадохме на пъплящите към ЕС т.нар. северномакедонци. Историята всеки си я реже както му е изгодно и политкоректно. Та един паметник ли няма да нарежат. С него се заличава миналото, разбирате ли.

Австрия не ни пуска в Шенген. Там също имат монумент на Съветската армия. И никой не смее да го пипне. Дори останките, които помнят Аншлуса и са го приемали със сълзи на очи. Какво ли си мислят австрийците за нас? „Тия собствената си памет отричат, та какво остава да помнят споразумения за защита на границите“.

Вандалите спрямо собствената си история.

Като „посетихме“ набързо Австрия, да преминем и към Германия. Седмица на трагедиите. Майка и дете от Кърджали изгоряха при пожар в сграда в град Офенбах. Постройката се оказа пръсната от топлината. Нещо и в конструкцията не било наред. „Санирането на проблемите“ не е наш патент.

Родилка почина в болница, 67-годишен се самоуби с пистолет на двора си. Малкият Мурад не успя да дочака подкрепата от хиляди и напусна този свят.

Тъжна седмица, обхващаща цялата жестока реалност на битието.

У дома е нетърпимо. Събираме средства, вместо самата държава да помогне на болните си деца. Колко са те? Милиарди ли ще са нужни? Не, но пък милиарди имаме за оръжия на хартия.

Куршум в главата тук или огън в жадуваната чужбина за гурбета.

А Те режат паметници. Защото това е най-големият ни проблем.

Народът бе отколе безпощадно нарязан, парче по парче. Кое е позитивното в тазседмичния обЗор? Няма такова, освен ако се приема фактът, че огромна част от народонаселението ще се нареже яко в петък и събота.

На снимката: Разликата между Виена и София