Толерантността е дух, а не материя. Тя е св. „Георги“, а не Петър Гарена и Хасан Азис!

Спрете тази идиотия, призовава авторът на „Град на толерантността“

Мюмюн Тахиров, писател, проф. доктор на философските науки/24rodopi.com/Позиция

Толерантността е ДУХ, а не материя. Тя е св. „Георги“, а не Петър Гарена и Хасан Азис. 400 000 лева за „толерантността“… Проектът за паметник е спрян, Ерол Мюмюн търси по-изгодни финансови условия, е заглавие в съответния брой на вестника на Родопите.

Първата част на това заглавие, т. е. Проектът за паметник е спрян, ми допада; втората - подлежи на размисъл. Изключителна журналистическа находка е, че понятието толерантност е в кавички.

Още по време на Първата балканска среща на писателите, на която присъстваха известни творци освен от България и от Босна-Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Хърватска и пр., въодушевен, че съм успял да събера толкова значими автори в Кърджали, в приветствието си го нарекох „град на толерантността“. Присвои го тогавашният депутат Лютфи Местан, а след него и бившият кмет Хасан Азис, когото навремето в качеството си на шеф на пресцентъра на ДПС го водех на срещи с избирателите и го представях в най-добра светлина. Не съжалявам! Нямам претенции за авторство на „град на толерантността“ – автор съм на значими научни трудове и белетристични произведения с национално и международно признание.

Призив към управниците на община Кърджали: Откажете се от този идиотизъм – Паметник на толерантността. Няма толерантност. Има търпимост, което е евфемизъм на толерантност.

Понятието „толерантност“ произхожда от латинската дума tolerare. Преводът има множество значения: да търпя, да пренасям, да издържам, да понеса. Глаголът tolerare се свързва с появата на друга латинска дума, употребата на която принадлежи на Марка Тулий Цицерон – „tolerantia“, което означава търпение, и се използва във връзка към духа на мъдреца, който има позитивно отношение към човешката дейност.

Толерантността е социологически термин, означаващ търпимост към различен светоглед, начин на живот, поведение и обичаи. Толерантността не е равносилна на безразличието. Ала също не означава приемането на различен мироглед или начин на живот, а даването на право на другите да живеят в съответствие със собствения си светоглед. Това е търпимост към различни възгледи, морал, навици; към особеностите на различни народи, нации и религии. Това е знак за самоувереност и осъзнаване на надеждността на собствените позиции, знак за отворена за всички идеологическа тенденция, която не се страхува от сравнение с други гледни точки и не избягва духовната конкуренция. Това е приемане на ценностите на другите като свои. Има ли го този постулат на практика някъде!?

Толерантността е памет, но не и паметник. Паметниците са памет за мъртвите, а толерантността е жива, ако я има!

Управници на Кърджали, не убивайте толерантността, превръщайки я в бездуховност!

400 000 лева! Не ги погребвайте! Ако сте държавници, знаете какво да правите с тях!