Елитът се определя от модела на колата

Менюто на обречения: Глутен и Гилотен

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Елитът в страната се определя от марката на автомобила. И отчасти от боята по него. Колкото по-натрапчива, толкоз по-добре. Да се набива в очите на околните.

Завистници!

Стандартът на живот зависи от тенекиите върху четири колела.

Но никой няма да ги изостави, като Андрешко каруцата си. За да спаси някого. Пък било то и от закона. Пък било то и заради безпаричието.

Няма милост в съвремието.

Има сеир, мазохизъм и прочие, но прошка няма. Или си беден, или къде да си похарчиш парите… има.

Перифразираме рапЕри. Повече трапери има иначе. И се хвалят с убитите прасета. Снимайки се пред трупове.

Поне месото да отиваше за домове за „несретници на съдбата“.

Не, то е за хладилниците на ухилените стрелци.

 

Всеки е сам за себе си. Групата също.

 

Така живеем, по своите правила. Народът прие това отчуждение от държавата. Никой не вярва на другия.

Всяко правителство изследва и гащите на подопечните си. Те пък зяпат с възхита осраните на властта, но не смеят да се обадят.

И всеки затваря съвестта си в собствените буркани.

Туршия от грехове.

 

Дворът

 

Един народ, живуркащ си сам за себе си в собствения заден двор. На околовръстното на Европа. В клозета на собствените нужди.

Изхожда мъката си там, своя гняв, радост и всичко останало от жалката карикатура на едно битие.

Той прие това сам. Скри се. В своя заден двор. Отива за изповед единствено край казана за ракия, кръчмата. Там праска, чука, бие се в гърдите, псува, роптае, гнети се, разбива околни физиономии.

Но в понеделник коленчи пред началството, не смее и да пръдне под юргана. Не смее да помирише собствения си страх. И този от жена си.

Ужаси, трепети, вълнения, чаши и градуси. Смелост, измервана в промили.

 

Революция

 

Този жалък остатък от народ не може да се бори сам за своята правдина. Не е способен дори да преименува клозета на WC, защото го е страх. Защото трябва някой да одобри. Цял живот е жадувал за нечие одобрение. Как пък сега?

Що за революция да стори? Буржоазна? Ами, че то няма буржоазия. Има нещо си назначено от Галя, Харвард, прочие глупотевини.

Той яде продукти без глутен. Забравил е доктор Гилотен.

Той владее кючеци. Радва се до полуда, когато успее да повърне след празненство с оркестър. Готов е да убие комшията за паркомясто, буркан кисели краставички, ама за повишаване на такса „Смет“ ще мълчи и кърпи чорапи.

Обречен народ.

Свършен.

Приключен

Със собственото си мълчаливо съгласие.

И на надгробната му плоча ще бъде марката на автомобила му. Свидната радост, наградата за успеха в клозета на историята.