Адът опустя, всички демони са тук: Хашиш за деца, „бъркан“ на село

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Тя идва от тъмнината. Продукт на мрака. Виртуалният такъв, но с напълно реални измерения. Забърквана в някакво село, предназначена за деца. Силна в отровата си, за да предизвика подчиненост и пълно пристрастяване…

Организирана престъпна група, действала от години в няколко области. Разпространявали синтетичен хашиш. Приготвян в селска къща. Всички съставки били поръчвани в даркнет. Доставяни са от различни куриерски фирми. Забъркван с двойно по-голямо количество от активното вещество. Целта била една-единствена. Да доведе до пълно пристрастяване още от първата доза, а при опит за отказ-до тежка абстиненция.

Уродите действали в различни градове в Южна България. Клиенти им били дори ученици. А и една от основните цели.

Задържани са и срещу тях започна дело. Зад решетките до началото на самия процес. Никакви смекчаващи обстоятелства за по-лека мярка за неотклонение.

 

Тъмнина, мрак, зависимост, печалба.

 

Последната дума е най-важна за тях. Без значение погубените млади съдби. Пълна пристрастеност означава много пари за тях.

Поръчано в „тъмния нет“, забъркано с вещина в някакво село, достигнало до училищата. Разнасяно с куриерски фирми. Наглостта няма граници, предел, дълбочина.

Печалбата в един ненормален свят в разбирането му за капитал.

Засега зад решетки, а после? А, колко още има като тях?

Абстиненцията на плъзналите се е в ход. И чака останалите факири на хашиша. От някакво село. После някой от тях с лъскавия си автомобил помита хорица, чакащи автобуса на спирката…

Новото нормално. В „розовия“ свят из дебрите на даркнета…

 

***

 

Хероинът пристига в Родопите от Пловдив. Доставката пък става дори с… такси. Тази схема стана ясна след акция на полицията в региона.

„Работя за 1000 лева на месец. Получавам и храна…“.

Това изрича в съда млад мъж, който застана пред Темида след като бе задържан с десет дози хероин. Родопчанинът наел таксиметров автомобил на свой познат, за да извърши курса от Смолян до града под тепетата и обратно. Цената за услугата била по договорка. „Ако бях пуснал апарата, щеше да излезе дявол и половина“, споделя пред магистратите водачът, който не подозирал защо трябва да се изпълни подобен курс.

Той взел клиента си след като се разбрал с него по телефона. Закарал го до бензиностанция в Пловдив, където мъжът слязъл и след около пет минути се върнал. Потеглили обратно, без обаче да подозират, че акцията по задържането на клиента вече е в ход…

 

***

 

Двама пишлегари се мислят за наркодилъри. За някакви родопски Тони Монтана. Мазетата на бабите с туршия превърнали в депо за дрога. В тях марихуана, в избата също. За лична консумация? Айде, бе!

Чичо в родопски град също в играта. В дома му пакети с канабис.

Лулата на мира пуши ли пуши.

Друг пък криел кокаин под камъните край междуселски път. За клиенти. Ония плащат и отиват да вземат стоката. Като имане. В къщата му в друго село-какво ли не. Кока, трева, оръжия, монети…

Четвърти се мисли за преродения Ескобар, пети за Дарт Вейдър.

Дрогата не прощава.

Много повярвали на филмите. Без да изгледат техния край.

 

Изповедта на зависимия

 

Гледа плахо в съдебната зала. Иска да „подчертае“. Няма никаква вина затова, че е там.

„Преди време бях зависим, но в Пловдив. Бях три години там на лечение по програма“, започва изповедта си той.

Един родопчанин, изправен пред Темида. Работи за „смешни пари“ в родния си град, но иска да се откаже от зависимостите. Те пък го пращат отново в преизподнята на оправданията…

На хероин. Игли, от които трудно може да се откаже.

Знаете ли как става? Първата доза вече убива.

Смесва се с лимонтузу. Загрява се със запалка. Течността се инжектира във вената. Вече го правят под кокалчето над глезена, за да не се вижда.

Изпилва мозъка. Прави от хората нечовеци.

Отказът от отровата е най-трудното нещо.

 

„Започнах със 7 милиграма хероин“

 

„След време ми намаляха дозата с по 1 мл., докато стигнат до половинка. Имаше дни, в които не бях зле, бях си добре. Тогава не съм вземал изобщо. Като, вместо да изхвърлям веществото, го събирах да стои, ако ми се наложи някой път. Запознах се с момиче, което беше на същото положение като мен. Поддържахме връзка. Тя ми се обади няколко дни предварително, преди въпросния ден, да ме пита дали мога да й услужа, понеже е в криза. Казах й, че в първия удобен момент, мога да слезна надолу и да й занеса. Това и стана. Обадих се на…  да го питам дали ще ме закара. Обясних му, че ще отида до банката и ще му се обадя. Той ми звънна, за да ме пита къде ще пътуваме. Казах му до… Той ми каза, че кара пътници, има курс, и да отида до автогарата, откъдето ще тръгнем. Отидох до банката, изтеглих пари, тръгнахме до... Отидох на мястото на уговорката, но не можах да намеря момичето. Постоях около 10 минути и си тръгнах, като количеството в шишето си го върнах обратно. Пред полицията си признах, че е мое, като за пликчетата заявявам, че не са мои категорично. Осъждан съм преди, както и за наркотици също. Разбрах, че няма да стигна далеч, ако продължавам така, и реших, че е време да спирам…“

Разказът на зависимия.

Арестуван за пореден път. С няколко дози хероин. Една от най-страшните дроги. Вече има и по-ужасни. Забърквани дори в мазета по селата.

 

Работа срещу инстинкт

 

Пот, мисли, празно сърце, треперене, мъка, радост, смяна на настроенията. Маски, лица, безизразни очи.

Театърът на душата, окована от демоните на дрогата.

Много е трудно да се откопчиш от зверовете, контролиращи съзнанието на пленения.

„Работя като спасител в момента. Поддържам басейните и се трудя. Заплатата ми е около хиляда лева, като получавам и храна. Имало е и други случаи, когато са ме спирали от полицията. Живеем в малък град и всичко се знае. Много пъти са ме срещали и са ме обискирали, при което са ме пускали. След като намериха пликчето, им казах, че не е мое. В онзи момент просто реших да не давам обяснения. Задържаха ме, като ме изкараха от таксито. Накрая на тунела бяха полицаите, заобиколиха колата, изкараха ме от таксито и веднага ми сложиха белезниците. Осъждан съм за наркотици, когато бях непълнолетен…“, обяснява нароченият. Със стигмата на зависим.

Той работи. И пак ходи за дози.

Хероин.

А, има и по-страшни неща от него в момента. И първата доза води до пристрастяване.

Бдете, за децата, за вас, за всичко…

„Адът е пуст, всички демони са тук“

На снимките:

 -Дилъри и отчаяни

-Чували с марихуана, близо тон в родопско село