Спомен, неизлечим.
Беше 87-88-ма година.
Бях в детската градина. Редовно ни извеждаха в парк
„Горубсо“, до езерцето. Веднъж дори паднах в него, но това е друга тема.
Беше началото на лятото. Жега.
Учителките ни бяха съблекли по гащи.
По алеята крачеха двама войници от поделението наблизо.
Изпънати, високи…
Бях пленен от петолъчката, която носиха.
-Батко, може ли значката?!-попитах.
-Не, ще имам проблеми, ако я няма-отговори единият.
Другият клекна и лицето му се озова в моето.
-Защо я искаш?-попита.
-Искам да съм като вас-отговорих.
Смях избухна. Не спряха да се тресат. Изглеждаха като
недостижими сгради.
Усмихваха се продължително, напук на сериозните им физиономии отпреди малко.
-Ще станеш, още няколко години, не се кахъри-ми отговори
единият.
-Ама аз искам петолъчката-казах тихо.
-Е, добре. Дай му я-изрече единият.
-Чака ме карцер, ако не се върна с нея-отговори другият.
-Аз ще се оправям-последва.
Тогава по-високият войник свали шапката си. Свали петолъчката и ми я подари.
Турих я на гащите си. Започнах да марширувам и цялата детска
градина бе зад мен.
Двамата войници се смееха от радост.
Козирувахме на учителките и те ни ръкопляскаха.
„Това е бъдещата армия!“, казваха.
***
Армия вече няма. И звездата някой от по-големите ми я взе…
Тъжен разказ. Такава е била реалността за едно индоктринирано от комунистическата пропаганда поколение. Трябвали са им малки, послушни войничета.
ОтговорИзтриванеАрмия наистина вече няма . Една част от техниката отиде за Македония, а другата за Украйна . Всичко беше купувано с народни пари .
ОтговорИзтриванеКъде сте вий,спасители на отечеството.Елате ни вижте сега,на какъв хал сме.
ОтговорИзтриванеВече няма такива батковци,сега са като,,какички,, вместо петолъчки имат обици.
ОтговорИзтриване