Един народ, живуркащ си сам за себе си в собствения заден двор. На околовръстното на Европа. В клозета на собствените нужди.
Изхожда мъката си там, своя гняв, радост и всичко останало
от жалката карикатура на едно битие.
Той прие това сам. Скри се. В своя заден двор. Отива за
изповед единствено край казана за ракия, кръчмата. Там праска, чука, бие се в
гърдите, псува, роптае, гнети се, разбива околни физиономии.
Но в останалото време коленичи, не смее и да пръдне под
юргана. Не смее да помирише собствения си страх. И този от жена си. Не смее да
надвие неправдите, на които всеки ден е свидетел.
Ужаси, трепети, вълнения, чаши и градуси. Смелост, измервана
в промили…
Четете в новия брой
на „Родопи voice“!
Какво общо има пръднята с праскането
ОтговорИзтриванеЕла ша напраим спарнинг. Три рунда по 3 минутки.
ОтговорИзтриване