За „Убийците на цветната луна“... земите на индианците и земите на българите

Самуил Крумов/24rodopi.com/Лично мнение

Направих си един подарък за 1-ви януари. Изгледах филма „Убийците на цветната луна“ на Мартин Скорсезе, вдъхновен от истински събития, които втрещяват САЩ.

Действието се развива през 20-те години на миналия век. Индианците от племето Осейдж са прогонени от резерватите си в Канзас и се заселват в Оклахома. Натикани там, белите едва по-късно осъзнават „грешката“ си. Новата земя на осейдж е върху находище на петрол. Буквално в задните си дворове, т.нар.“червенокожи“ вадят нефт. За отрицателно време близо 2000 души от племето натрупват общо състояние в размер на 30 милиона долара. Живеят в големи къщи, с бяла прислуга, карат най-луксозни автомобили. Но това е проклятие. Защото „белите колонизатори“ не могат да го позволят. Започват тровене, пожари, самоубити са десетки индианци, за да им се отнемат земите. Бели се женят за индианки, а след това застрелват съпругите си, за да станат наследници на земята.

„Ако осиновя децата, дали ще сложа ръка и на терените?“, пита един от героите.

Един филм за безмерната алчност.

Наблюдавайки постоянно в ума си заменях индианците с нашенци. Не знам защо, заради решението да се продават земеделски земи на чужденци? Заради контрола от страна на чужди компании дори над минералната ни вода?

Не знам. Просто го изгледайте. Дори само заради поредната блестяща роля на Леонардо ди Каприо.