Първо България, после месеците на другите...

Самуил Крумов/24rodopi.com/Лично мнение

Месец на България няма, но пък в Кърджали се чества такъв на Америка, Испания, май и още няколко държави. И по време на тези мероприятия се карат ученици под строй, за да ръкопляскат на гостуващите. В едно от предходните издания евродепутат разказваше как се влюбил в „Американската мечта“. Като студент отишъл на бригада, бачкал няколко месеца на паркинга на „Макдоналдс“ и се върнал със спестени 100 000 долара.

Как е, а?! Дали има балами да му повярват?

Сега февруари ще мине под знака на „американската мечта“.

Пари за глупости, общо взето.

Някакъв писател (талантът няма значение, важно е да политкоректен) щял да гостува, както и певец, прочул се със съкровената си мечта в песен „да бъде негър в щата Алабама“.

Те такива работи.

 

***

 

„Съветските хора отбелязват заедно с нас 150-годишнината от рождението на Васил Левски…“.

Така започва дописката на специална пратеничка в Москва на вестник „Отечествен фронт“. Публикувана е на първа страница през юли, 80-те години. Долу, вляво.

„Месец на Америка“ пък от няколко години се организира в Кърджали през февруари. Снимки от Щатите, творческа говорилня, презентации, лекции и ала-бала.

През февруари. Месецът, когато е обесен Апостола.

Какви са приликите и разликите от юли 87-ма в „Отечествен фронт“ и „Американския февруари“ 2024-та?

В единия се отбелязва рожден ден, в другия – смърт.

Една и съща пропаганда.

В единия СССР се радвал с нас (поне според дописката), в другия – ние се радваме с тях(САЩ). Дописка в американския печат или отзвук в американското общество няма да има.

Общото между двете простотии е една родопчанка, която си слага захар в кафето, докато чашката е на тротоара. Тя се навежда Г-образно, без да свива колена.

Позата е общото. Ту към едни, ту към други господари. Ама онези от 87-ма година, поне пропагандата казва, че празнували с нас. За другите празнуват само вечно наведените у дома.

 

***

 

Малко стихове на Недялко Йорданов по темата, със заглавие „Америка“:

Ти си навсякъде... Ти си всесилна... Ти си страната могъща...

Тази, която не знае какво е бомба над своята къща.

Ти си онази, която... защо ли?.. отдавна се чувства призвана

шумно да влезе във чуждата къща – без да получи покана.