Утрото е мразовито. Изпитание за тялото, кожата, съзнанието.
Трима клошари ровят из контейнерите за смет. Търсят „своето“
си. Начин на употреба-за момента, мисъл за спасение-ден за ден. Философията на
нищетата. На недоимъка. На окаяния, търкалящ се из своето дъно. Безмълвни
разказвачи на най-новата история на страната.
Те обаче не говорят. Техните свидетелски показания са много
повече от вик в пустинята на мизерното съществуване на душата, която е вмирисана
от нечистотиите на изхвърлената плът…
Докато ровят в кофите тримата попадат на чувал. В него има…
отрязани човешки ръце.
Свикналите на всякакви несгоди несретници сигнализират
полицията…
Целия текст четете в петъчното издание на
„Родопи voice“!
И още от темите в новия брой на вестник №1 в
региона:
-Родители бият
тревога: Дрога във входовете, наркотици се пращат дори с таксита!
-Родопска фирма, без
служители, строи… базите на армията на САЩ
-На село е хубаво,
ама… 7 от 10 са в чужбина!
-Дъното на бутилката,
което няма край
-Клошари намират
отрязани ръце в контейнер…
-Старецът и баирите:
„Нашите избягаха, дойдоха чуждите…“
-От 5 стотинки за
баничка до 8 лева за дюнер!
Трябва да се вземат незабавни мерки! Хората виждат всичко, но мълчат.
ОтговорИзтриванеРазпространяващите имат определени места във входовете, доставят в късни часове, а такситата ги чакат далеч от определения блок.
Хора става опасно. Дилъри обикалят във входовете в късни часове.
ОтговорИзтриване