Месианството на овцете: Как се бори „Галя от Посолството“

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

На нашенеца все някой е виновен. И все таи надежда, че ще дойде спасителят и ще го избави от тегобите му. Все му кроят „шапката”, все е онеправдан…

Преходът продължава, повтаря, върти в спираловиден кръг към дъното. А той остави стотици хиляди жертви у дома и още толкова бежанци във всяка точка на световната политическа карта. Започна що-годе мирно, приключи в тотална тишина. Спорадичното недоволство сред нищожните останки на думата народ е по-скоро като огнище на отдавна позабравена болест по добитъка, която след малки ограничения и необходимото медикаментозно третиране отшумява до следващата си дразнеща всеобщото животинско спокойствие поява. Неговата перманентна реанимация обаче е необходима за поддържане на надеждата и илюзорната вяра в месии на остатъка от жертвите му на родна територия.

 

Преходът е любимото оправдание,

 необходимото обяснение и обетованата врата, зад която се крие всичко онова, което трябваше отдавна да се случи. Разбира се става въпрос за онези обещания, изпълнението на които съставят анализите на всички отиващи си и тепърва влизащи във властта.

 

А стадото кротко си преживяше…

 … през годините докато не доби необходимият брой и начин на поведение, угоден за всеки пастир. Всички икономически анализи рязко контрастират със случващото се. Антитезите на всеки високо прокламиран ръст на „инвестиции и благодатна почва за развитие на бизнеса” могат да се прочетат във всяка една криминална хроника. Докато обаче едните се правят на три-пет месеца, то другите са ежедневни. Анализът им показва най-ясно действителността. Дребни дилъри на дрога, гастарбайтери, катастрофиращи с „баварци” N-та употреба, пияни чичовци, решаващи спорове за имоти с мотики, брадви и т.н. Този ръст на „икономиката” и всеобщите блага май няма нищо общо с действителността, съчинена в пресофисите на партийните централи.

И за всички тези неща сме си виновни самите ние. Въпреки типично балканския синкретизъм, който някак си все сгодява тезите за световен заговор срещу нас.

 

Нашенецът обича неистово едно нещо

 Обича от сърце да… мрази. Влюбен е в подобно душевно безпокойство. За него омразата е като сламката за удавника. Стиска я периодично, а тя от своя страна оставя други свои нюанси върху характера му. Подхранва завистта, алчността, лицемерието, хвърля доволно фураж, за да отгледа в него слугинския дух към големците на деня. И когато все не се получава, то вината винаги се обективизира с нещо или съвкупност от неща, всички насочени целеустремено към неговия опит за добруване.

С други думи, световният заговор срещу нашенеца никога няма почивен ден. В генетиката на балканеца по презумпция почвата е благоразположена за всякакъв вид конспирации. Особено в големи размери относно его и величие, което винаги е било мишена на останалия свят, който всячески се опитва да смаже тоз чутовен изблик на свръхчовешкото.

 

Опортюнизмът като всенародна религия

 Нашенецът не бил отборен играч ли? Изключителен индивидуалист?

Няма такива филми.

Неговата религия е опортюнизмът. Независимо дали се кланя в джамия или пали свещ в църквата. Той се ядосва в хола си, до безобидното бедро на жена си, но навън кряка в общия хор на мнозинството. Като го облъчат малко и мисирките и край! Хулю-хулю до гроб!

Страх го е от собственото му мнение, а уплахата е забитувала в ежедневието му още от прастарото тоталитарно „Не е за телефон“. Още от тогава него го е страх дори да пръдне по жицата. Да не би да стигне миризмата до началническите ноздри…

 

***

 Ако нашенци успеят да преборят собствените си комплекси, страх, его, то ни посолствоТО, ни Галя, ни сглобки и „Лего“-та ще ги спрат.

Всичко зависи от нас, не от пишман сапунени академици, еврочиновници, Блинкени-Млинкени и прочие.