В Бенковски всеки познава Даниела, която живее в… мечтата си

Михаела Илиева/24rodopi.com/Общество

Преди малко повече от 40 години, в един топъл юнски ден, на бял свят се появява малкото къдраво момиче, което нейните родители наричат Даниела. Детските й години минават в препускане между махалите в кирковското село Дрангово, в безгрижни игри, учене и най-вече в попиване на мъдростта от бабите й…

И ако в миналото нейното име е непознато за обществото, то сега почти няма жител на Бенковски, който да не я познава и да не я е потърсил за помощ и съвет. Това се дължи на нейната доброта и мечтаната професия, която работи вече от 14 години.

Първата й лична среща с медицината е, когато започва да учи в Медицинския колеж в Хасково. Там в продължение на години успява да навлезе в "сърцето" на медицината и да осъзнае, че това е нещото, което иска да прави до края на земния си път. Реализацията й продължава с бързи темпове и само 2 години след като е завършила, започва работа при личен лекар в Бенковски. Така вече близо 14 години работният й ден е без рамка, а тя е готова да спаси човешки живот както на работното си място, така и вкъщи.

„Всяка професия си има и плюсове, и минуси, но аз се съсредоточавам главно върху положителните неща. В нашата професия е много важно да правиш нещата от сърце, да забравиш за материалните облаги и да дадеш всичко от себе си, за да помогнеш на човека. Всеки един от нас, който се е отдал на медицината, знае, че няма нищо по-ценно от това да спасиш някого или пък да чуеш благодарствени думи за съветите и подкрепата си. Доста често се налага да загърбваш семейството си и личното си време, в името на това да си полезен на останалите. През тези 14 години научих най-ценния урок и той е, че не всичко зависи от лекарите. Загубих много близки, които бяха повалени от познатите ни коварни болести и за съжаление единственото, което можех да направя, е просто да се надявам, че всичко ще завърши добре“, споделя медицинската сестра Даниела Ковачева.

С прискърбие допълва, че най-тежките и трудни случаи са тези, в които пациентите са деца и са на прага на смъртта. Казва, че в тези моменти не пестиш нито усилия, нито време, а действаш по най-бързия начин, защото всяка секунда е от значение.

В Деня на майката, пред 24rodopi.com, Даниела разкри, че за нея нито един професионален успех не може да се сравни с любовта към децата. Тя е майка на двама малчугани и с широка усмивка казва, че винаги се е стремяла да ги научи да бъдат добри, искрени и отговорни. Допълва още, че иска да покаже на рожбите си, че колкото и трудно да е, не трябва да се отказват от мечтите си и да се борят за тях. И въпреки че й остава малко свободно време, Даниела казва, че най-често го споделя с истински приятели и с разходки сред природата. На финала допълва, че живее мечтания си живот и не би променила нищо в него, защото както щастливите моменти, така и трудните са я изградили като личност, професионалист и майка.