Около 400 песни, които знае наизуст. Да прекъсне една, за да започне следваща, защото пияният сватбар така иска. Да пее на земята, до последната стотинка на празнуващия. Да пее дори седнала на бедрото на местния кмет…
Хиляди сватби, къни, събори, кръчми, банкети. 23 години с
песен на уста.
Животът на Шазие Касим. Кърджалийката, за която купонът е
част от битието. Ежедневие, което сама е избрала. Работила е в заводи, но
решава да се захване с оркестри и участия. Първо в читалището, а после по…
„Казаха ми една вечер да пробвам с музикантите в един
ресторант. И така се започна. Пяла съм на всякакви мероприятия – в България,
Гърция, Турция, Германия“, споделя за 24rodopi.com 63-годишната Шазие.
Доволна е от това, което прави и няма да спре. От събор през
деня, вечерта е имала участие с оркестъра на сватба. Денонощно с музиката.
Помни всички песни, не й трябва текст пред нея. Български, турски, гръцки –
всичко влиза в репертоара й.
„Ако не беше този начин на живот, щях да остарея много
бързо“, казва певицата. Изкуството дава сили, то подмладява.
Парите?
Вади се различно. Най-малко по 50 лева на вечер в ресторант.
До 1000 лева на сватба. Пяла е пред 700 души след бракосъчетание в Гърция.
Навсякъде казва, че харесват една и съща музика-балканската.
В Германия публиката на подобни вечери била най-културна.
Хонорарът по 300 евро. Но бакшишите-в салфетка и оставяни на синтезатора на
музикантите.
Докато у нас…
„Направо пъха парите в деколтето. И иска песен. Прекъсвал ме
е пиян сватбар, за да започна неговата. Друг ме е дърпал за роклята да седна на
земята до него и така да пея. Хвърлих микрофона и избягах. После обаче се върнах,
седнах и пях, докато не му взех и последната стотинка. Около 200 лева бакшиш от
него“, спомня си Шазие.
Най-„дивата“ публика пък е в Джеблско и Момчилградско.
Емоциите там се разгарят след втората-третата ракия.
„5000 участие съм имала само в Джебелско. Преди години на
едно от тях беше тогавашният кмет Бахри Юмер. Накара ме да седна на бедрото му
и да изпея турската песен „Телеграфни жици“, спомня си Шазие.
И в България, и в Гърция, и в Турция, и в Германия, винаги в
един момент се обръща на кючек. Песен №1 по време на сватби пък е „Севдалар
олмасаъдалар олмасай“ („Ако нямаше любов“).
В момента обаче кризата се усеща. Все по-рядко се наема жива
музика, разчита се на диджеи. Същото е и по заведенията. „Преди, от събор на
сватба и обратно. Сега не е така“, допълва Шазие.
Дори и по-малко работа, все още има. И тръгва, на поредното
участие, само след дни.
И сред кроткия танц на минутите
ОтговорИзтриванечасове ни обгърнаха в стих.
Като чаша, запълнила скута ми,
през очите си дълго те пих…
И въпреки сходното женско усещане за света, тя оставя свое трайно поетично присъствие в Джебел и Момчилград !
ОтговорИзтриванеBravooooo
ОтговорИзтриване