Няма спирка: Съградена с пот и кръв държава бе… препикана

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Камъни, на някои места отчупени. Дали насилствено или времето има пръст, това не е толкова важно. Елементи на бетон за заздравяване. Някакво лечение през годините.

Това е отвън. Вътре смърди на урина. Не се трае. Пълно с отпадъци от съвременната култура на „фаст дринк енд фууд“. Тоест, чашки от кафета, кенчета бира и безалкохолни, останки от чипс, пуканки…

Това е спирка край пътя на входа на едно родопско село.

„Построихме я със собствените си ръце, с наши средства. Който не можеше да работи, даваше по 10 лева за материали“, спомня си 73-годишен участник в съграждането.

Показва чакалнята за автобуса. На един от камъните са изписали годината-1980-та.

„Ето какво правят младите-хвърлят отпадъци, ходят до тоалетна, а ние строихме навремето“, допълва.

Спирката за „безпътния автобус“, като по Стайнбек. Спирката обаче, която разказва историята на цяла държава. Съграждане със собствени ръце, с пот, кръв, младост. Сега е омърсявана и препикавана…

 

Торбичките с мъка

 

Толкова е тихо в селото, че чак ушите бучат. В акомпанимент единствено на мелодията на птичките. Градският човек не е свикнал. Жуженето от урбанистичното петолиние не го изоставя.

В населеното място има повече автомобили, отколкото хора. Жива душа няма. В този момент, пристъпвайки едва едва се приближава старец. Върви по разбития път към къщата си. Ръцете му треперят. В едната държи торбичка, в която е мушнат маркуча от катетъра. В другата стиска „топлия обяд“, който е получил, за да го отнесе у дома. Две порции.

Живее със съпругата си, двамата гледат 94-годишния й баща, който е на легло.

Синът им е в Германия, дъщерята в Белгия. Деца и внуци си идват през лятото.

Мъка се чете в очите на родопчанина. Претърпял е операция, справя се трудно.

Десет години мъжът е работил като механик на линейките в болницата. Това е била последната му служба преди да се пенсионира. Пенсията му тогава е била 240 лева, сега 400. „Парите не стигат за нищо“, споделя дядото. „Много е хубаво там, пътища имат“, казва старецът. Спомня си за Белгия, където е бил на гости. Преди 15 години.

Сега едва крета. Няма помощ, няма надежда.

 

Децата роби с кредити, родителите - обречени

 

Европа „открадна“ децата му, внуците. Щерката взела кредит за къща, изплаща го в Белгия. Няма пари да им изпрати.

Лъскавата Европа ги превърна в роби, а родителите им са с катетър и тръба, която плиска течности в торбичката. В другата е храната. „Топлият обяд“, който, докато пристигне по очукания път, вече трябва да се претопля.

Мъката на старците в уникалните села в Родопите. Сред природата, за която цяла „африканска“ Белгия може само да завижда.

Децата на планината се блъскат там, като роби, докато тук…

 

Израелски шекели и евро намират приложение на 1132 метра надморска височина в Родопите

 

Чужденци купуват имоти в изоставено от години и труднодостъпно село в Смолянско.

Около 16 са всички постройки в Баблон, една трета от къщите пък са вече собственост на граждани на Израел. Млади евреи се сдобиват с вили за през лятото от наследници на парцели, които пък завинаги казват „Сбогом!” на Родопите.

Около 10-12 000 лева се търгуваше преди пандемията двуетажна каменна къща с двор в селцето. Млади хора пък избират лятото за почивка в закупените имоти.

Гражданите на Израел идват обикновено през топлите месеци, през зимата достъпът до населеното място е почти невъзможен. В селото няма канализация, но пък има водоизточник. „Най-вероятно търсят красотата на природата, спокойствието, това да се намират далеч градската суетня”, посочват местните от съседното село.

Засега нямало интерес от чужденци към имоти в останалите 10 села към кметството в Смилян.

Милково вече е напълно обезлюдено от две години, когато е починал и последният му жител. В Змиево пък са едва двама.

 

Строим Европа, а тук…

 

Огромен строителен размах, но липса на кадри. Млади са по строежите в чужбина, в бригадите не липсват и хора на предела на силите, а пенсионери от Родопите пък строят къщи за по 250 хиляди лева за баровци във вътрешността на страната.

Наглед абсурдна картина, но това е реалността.

„От няколко години работим по реставрацията на къща край София. Желанието на собствениците е архитектурният стил да е като в Копривщица. До този момент са инвестирали 250 бона. От 12 месеца работя само по зида около двора, по неговата облицовка с камъни“, споделя мъж от региона. От години е пенсионер, но и от години продължава да работи в строителството във вътрешността на страната. Много опит във всякакъв тип строежи. В момента обаче е останал сам. Всички млади са се отказали.

„Няма кой инструмент да ти подаде. Надницата е 130 лева, но хора няма. Сам съм напълно. Собствениците пък не бързат, тази къща ще им е просто украса в почивните дни, малка перла сред останалите имоти, които притежават. И така сам, лека-полека работя“, споделя мъжът.

Стотици са строителните бригади от Родопите, които действат както в България, така и зад граница. Голям процент от работниците в тях са с огромен стаж, но вече в предпенсионна възраст. Целта за всички е една: със спечеленото да помогнат на младите, и поне малко да ги разтоварят от гурбета.

 

***

 

Европа живее в една фалшива либерална демокрация от тоталитарен вид. И ние се стремим към това.

„Десни политики с леви убеждения“ и насилствено налагане на волята. Комунизмът не успя в Съветския съюз, но пък Марксизмът победи в Запада (всъщност, той е и западна идеология, но инсталирана на Изток).

Много хора в страната ни продължават да живеят в своята собствена фантазия за това, което представлява Западния свят. А той в упадък, видим с просто око. Самата подмяна на ценности е доказателство за това. Еднополюсният свят превърна обществата в еднополови. Загуба на идентичност, дори просто човешка.

У нас тази либерална демокрация е просто една фасада, лъскава витрина с неонови надписи на латиница. Зад нея-мрак и разруха. Развращаване на морала на всички обществени нива.

И ние се стремим към това.

Един поглед към „люлката на съвременната цивилизация“.

Франция отдавна не е Сена, Айфеловата кула, Нотр Дам, Сакре Кьор, музиката на Жо Дасен.

Франция е това, което виждате днес. Надолу по спиралата на колониалната си политика. Франция са предградията, новите французи, 3-4 поколения с корени от Африка. Това е една от най-социалните държави, в които гладен никога няма да останете. Това обаче е и държавата на едни хора с друго самосъзнание.

И ние се стремим към това.

А у дома-двете торбички мъка…

На снимките:

-Спирката и търкалящите се младежи в центъра на Брюксел

-Старецът с чувала, разрухата, торбичките