Почина журналистът Пламен Асенов

24rodopi.com/Регион

Внезапно ни напусна журналистът Пламен Асенов, който остави диря с публикациите в регионалните и национални медии. От 1991-ва до 2005-та е журналист в българската редакция на „Би Би Си“. От 2007 е анализатор за българската редакция на радио SBS - Мелбърн, Австралия, а от 2013 и за сайта Faktor.bg. Години наред ни радваше с интересната си поредица "Великите европейци" по Радио Пловдив, пише "Трафик нюз".

Роден е през 1958 година в Пловдив. Завършил е гимназия в родния си град и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен като журналист се изявява и като сценарист на документални филми. Заедно с режисьора Дамян Серкеджиев е автор на поредицата от 25 документални филма „Лица от България“, излъчена по БНТ през 2006/2007 г.

Пламен Асенов е автор на три театрални пиеси, няколко книги с разкази и три  книги поезия. Първата от тях  – „Стихотворения“, е издадена в Париж през 1989 г. от българското емигрантско издателство „L`Avenir“ (Бъдеще). „Стихотворения“ има второ, българско издание – Пловдив, 1991 година, самостоятелно издание на тогавашното пловдивско списание „Тракия“.

През май 2007 г. се появява „Цвета и Търла-Мърла“, първа част от детската поредица „Светът на Цвета“. Асенов събира и цветните си истории за големите личности на Стария континент - "Великите европейци", в книги.

Екипът на 24rododi.com поднася съболезнованията си на семейството и приятелите на Пламен Асенов!

Друг известен журналист, родом от Кърджали, Стойко Стоянов написа за Пламен Асенов:

Отиде си една много важна част от живота ми, от живота на семейството ми – по-точно половината ми младост и достатъчно  важно време от настоящето.

Пламен Асенов, авторът на „Великите европейци“, господин  De Profundis, кореспондент на BBC и Австралийското национално радио, активист на Атлантически съвет на България, поетът, с който осъмвахме в ония невероятни вечери на взаимната лудост.

В 14,31 се чухме последно. Оплака се, че някакъв шип е сковал врата му, а после болката слизала и към ръката.

 Целият ми ден е крив – казах му.

 Отвратителен и не само за мен, но и за други хора край мен. Взех едно хапче, сега ще ми мине, бяха последните му думи.

 Утре имахме за друго да говорим, но утре вече  няма да се случи. Иван Тотев се оказа лошия вестоносец, а планирахме тримата една друга вечност.

Всъщност - за какво си говорехме днес -  изпрати ми последния си коментар за De Profundis. Утре ще го публикувам, дори не съм го чел и не знам какви истини e казал!

Прощавай, толкова недопито остана между нас, толкова неказани истини, толкова се обичахме и наранявахме!