Животът е прост: Вие сваляте, те вкарват!

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Животът е много прост. Ако се чете. Например, да приемем, че Алексис Зорбас е прав. „Какво му трябва на човек? Шумът на морето, печени кестени и хубаво вино“, казва героят на Казандзакис, превърнал Гърция в любима дестинация на цял свят. Никос дори не е подозирал какво ще направи с романа си. Ама Антъни Куин на сто процента е поназнайвал. За незапознатите, изиграва ролята на Зорба Гъркът в едноименния филм.

Това, обаче настрана. Въпреки че е любима тема. Повтаряща се като всяка една следваща вълна.

Свободният дух на соления полъх на морето.

Влюбиш ли се, няма връщане.

Пет живота можеш да чакаш някоя мадама да се извая от пяната на вълните. И да те изкуси.

Може би пък това търси всеки?

 

Вълни има за болшинството. Романтици, които все следват залезите. Гонят и не могат да достигнат.

 

Тези хора не разбират, че този живот е на парите, не на гледките. В него всичко е кратко. Сблъсък между мечта и реалност. Няма измъкване от тази пепел след битката. Тя остава с някой и друг корав въглен. Пари, власт, кеш, чували, торби. Това е хоризонтът на мечтите за желаещите бърз живот.

За другите?

Няма. Остават клипове, емисии, записи.

 

Какво дирим в тази земя на материалното?

 

„Имам десет апартамента, строя къща“, казва един мъж, за когото природата е преполовила съществуването.

Семейство-няма.

Друг хоризонт-няма.

„Уау, тоя е богат“, казва местна кифла.

„Уау, падна ми“, споделя той.

Допаднаха си.

Всичко е точно.

Животът, битието, съвремието задават условията за „доброто съществуване“.

И последователи не липсват.

Всичко е кеш.

Киро го каза дори. Кюлчета и пачки в чекмеджето на този, който спа през това време.

 

Идеята на живота е в имането.

 

В пипането.

В джобове и чекмеджета.

Другото е нещо си, което може да се напазарува.

Смисълът на новия живот, на новите хора в новото битие.

 

Кутии за размисъл

 

Те са в почти всеки магазин. Облепени със снимки на човек, който има нужда от помощ.

Кутии на подаянията, на съвестта с жълтите стотинки, които се пускат в тях.

Ресто на тезгяха в търговския обект и решение, великодушно да се остави за недоимъка в здравето на човека, чийто лик е на кутията за дарение на касата.

Откупуване, индулгенция. Като кампаниите с sms-и и базари.

Защото тези страдалци нямат нужда от помощ само по празници.

Съвестта е изкупена с 20 лева.

Общество на нищетата за собствената си същност.

Което се възхищава на „БМВ“ трета ръка, чалга и оскъдни гащи, но не и на човешката болка. На кампании, на костюмари, които изброяват събраната сума.

На силните на деня, на които, по презумпция, не им пука за окаяниците. Щото, ако беше обратното, щяха за 24 часа да съберат парите за всички, нуждаещи се от операции.

Не го правят. Защото трябва да са „Лица“ на кампаниите. И пак вие да решите проблемите. Пък те да се изпъчат със събраното. Сякаш от джобовете им.

Общество, в което палачите се радват на емоциите на тези със смъртните присъди.

Държавата може за денонощие да реши всички тези проблеми. Но отдава тази чест на вас. Защото милиарди трябват за тяхната индулгелниця. На елита спрямо господарите.

Детска болница? Хеликоптери? Толкова е трудно! Наистина! Но за 16 непроизведени самолети милиарди имаше!

„Сбогом, и благодарим за рибките“!

С рибки ви храниха и с тях ще ви уморят.

Вие сваляте, те вкарват.

За гащи и топки говорим.