30% активност: Вие не ни виждате, как да ви видим ние на избори?!

24rodopi.com/Общество

30 процента избирателна активност на последните избори. Какво говори това? Народът, по същество електорални единици, не припознава като своя нито една идея.

Нито една партия от различния спектър не получи подобаващо одобрение.

Изгонените не повярваха на „богоизбраните“.

Защото толкова хора изгубихме, колкото не и по време на войните.

Те избягаха, те не вярват, те са вече други.

За жалост.

Те работят за малкото свое, което струва…

 

Около 20 години труд, за да станеш милионер в лева зад граница,

 

но всички средства да бъдат вложени в къща.

Следва окончателно сбогуване с родния край.

Планът, следван от все повече родопчани, които се откъсват от селата и решават да се установят със семействата си в чужбина.

„До първите три години е проблемът. Тогава все казват „Трудно е, тежко е, не е работа“, а след това обратното. Започва отчуждението и „Тук не е работа“, разказва кмет на едно от средно големите села в региона. „Идвам си и какво да правя. Все едно животът е спрял. Само възрастни  хора, няма никой“, споделя пък гастарбайтер в Германия. Визира родното си място.

 

Около 500 000 евро струва зад граница къща средна хубост,

 

апартаментите са по 200-230 хиляди. При редовна работа, едно голямо жилище може да се купи за около 20 години. Тогава вече корените с родния край прекъсват, отбелязват тенденциите кметове на населени места.

700 души живеят в родопско село, само на няколко километра от областнтия град. По документи са близо 3000. 270 души от там са в чужбина, казва кметът.

 

„Сега уж животът е по-добре отпреди 30 години.

 

Но хората ги няма. Обезлюдяването е най-големият проблем, защото и хората са най-голямото богатство. Преди работеха зад граница, идваха си, пак заминаваха. Купуват имоти в града, стягат къщите на село. Но все повече избират да си приберат семействата и да се установят завинаги в чужбина. Прогнозирам, че до 10 години всички тези апартаменти, които купуват гурбетчиите в града, ще бъдат продадени и те повече няма да се върнат“, посочва кметът.

 

„През лятото си идват младите

 

от Западна Европа, децата им все по-трудно говорят. Знаят си я френски, я немски“, потвърждава друг родопски кмет, на населено място в другия край на планината.

Цели квартали има от години в испански градове, съставени от гурбетчии от смолянските села.

 

Как ще върнем младите?

 

Това е мантрата на всяка една партия. Отговор до момента няма. Поне смислен. Освен – чужди инвестиции и улици.

„Оправиха ни сокаците, ама децата идват за малко. Никой не остава. Не е това начинът. Да, добре е, щото преди беше…“

Казва възрастен мъж и продължава:

„Селата се промениха. Няма животни, няма и живот. Има лъскави автомобили за малко пред къщите. Милото замина и няма да се върне, като миналото. Тъжно е.

С нас ще приключат и тези населени места. 30 години не ни забелязваха по време на избори, само ние ги виждахме. А, как сега ние да ги видим, като ги няма и децата?!“.

„Родопи voice“