Самуил Крумов/24rodopi.com/Коментари
Гледах документален филм за живота на Еньо Мориконе. Един истински феномен за филмовата музика.
„Аз пишех сценария, Мориконе четеше и правеше нотите. Беше
нещо невероятно, как той усещаше мелодията в сърцето си“, разказва един от
работилите с него.
След десетки номинации, в крайна сметка му дават два Оскара
за „зор заман“.
Всеки 30-ти мобилен телефон звъни с мелодия, писана от Мориконе.
Сетих се за един човек.
Един от любимите ми артисти. Именно защото не е артист. Той
е боксьор. Кариерата му е случайност.
Жан Пол Белмондо. Не е красавец като Делон, но е мъжкарят
във френското кино.
Спомних си филмът „Професионалистът“.
И в главата ми влезе отново Мориконе. Защото той е автор на
музиката.
Сетих се и за „Le vent, le cri“. Вятърът, викът. Пак на гениалния италианец.
Сетих се и за нещата у дома.
Вятър има, но вик има ли?!
Има вик! Но тих! Не чут! Няма сила,защото сме откъснати от корените си!! 34 години ни късаха и сега няма сила за борба! Тъжно ,но факт!
ОтговорИзтриванеЕнио Мориконе
ОтговорИзтриванеИталиански композитор
Еньо Мориконе - човек от Еньовче
При това ниво аз мога спокойно да имам две колонки в този официоз на една партия!