240 делено на… Радев?! Но времето на „месиите“ приключи

24rodopi.com/Коментари/Политика

Първият мандат на Румен Радев започна с прегръдка с Бойко Борисов на площада. Може и да е била като благодарност за „Прати ми Цецка Цачева, подари ми „Дондуков“2“. За избирателите обаче прозвуча инак. Че разбитата хегемония на ГЕРБ е просто привидна. Започна едно тихо и кротко президентстване, докато не последва вдигането на юмрука и „Мутри, вън!“. След като преди това прокуратурата на Гешев направи акция в президенството срещу… съветниците на Радев.

Бунтове, протести, хореография различна, но политически проект на държавния глава не последва, а моментът бе най-удобен…

Вторият мандат започна със странното „важно е постигнем синергия с дневния ред на САЩ“. Народът все по-често спираше да присъства в изявленията, а влизането в чужд дневен ред за обикновения нашенец винаги се е свързвало с последващи главоболия, и то тежки. Моментът за партиен проект отново бе пропуснат, но пък се нароиха едни пропрезидентски (наглед) партии, които просто вкараха страната в парламентарна криза. Която впоследствие подари цялата власт на Румен Радев чрез служебните кабинети. Докато към момента държавният глава не заприлича на късния Георги Първанов. Но в далеч по-силен вариант. Услаждането на властта винаги може да избие на авторитаризъм. И на който започна да намирисва сериозно. Това пък принуди доскорошните противници да се сглобят някак си и орежат правомощията на президента. Той обаче прозря, че и това е възможност…

Идеята, или мечтата на президента Румен Радев, е в 51-вото Народно събрание да има такова подреждане на политическите формации, че да се самоизядат, за да може вече в 52-рото да влезе пропрезиденски политически продукт. А ситуацията да бъде „Всички са маскари, само Радев – хубав човек, месия“. (Изобщо, месианството доста сериозно се бе настанило в българската политика)

Да, но Радев влезе в обяснителен режим за съветниците си, за които излизат доста неприятни съмнения, така да ги наречем. Да не забравяме, че и един от най-приближените му в първия възможен момент се измъкна и стана евродепутат.

Служебни кабинети, „шарлатани“, стефаняневци… Радев оставя усещането, че когато се опитва да гради – греши.

Трябват му хора, ама много хора. И то читави, с положително излъчване. Което също е дефицит в държавата. С други думи, трудно ще изгради регионални структури на бъдещата си партия, и всичко събрано накуп, означава, че сегашният президент трудно ще има необходимото мнозинство в 52-ия парламент за съставяне на правителство.

След спектакъла в президентвото „Горица не си дава вътрешния министър, Радев не пуска дата за избори“, се очертаха контурите на странна коалиция за 52-ото НС – много Радев, малко Доган, повечко Костадинов и каквото е останало от Киро и Асен.

Интересно ще стигнат ли за необходимия сбор – 50-55 депутати от „Радевата партия“, 15-17 от фракция „Доган“, 30-ина от „Възраждане“ и 20-ина от „Продължаваме промяната“. Последните ги отпишете, защото пропрезидентска партия означава зануляване на създадените от Радев Киро и Асен.

И за финал, нека пак обърнем внимание на месианството в българската политика. Нашенецът вярваше в месии. След Виденов повярва на Костов, след Костов - на докарания по спешност от Мадрид гражданин-цар, след това се успокои с модела „По-добре трима, отколкото един“, а след тройката прати на бял кон Борисов във властта. След него като в анимация се изредиха още няколко, за по минута слава.

Избирателната активност падна до 30 процента. Времето на „месиите“ в България приключи. Трябва нещо съвсем различно. Но нито един от героите на момента не е в състояние да осъзнае какво. Или не му позволяват външни сили да го проумее и започне.