Ами ако Избирателят на ДПС каже: Знам какво направи миналото лято за мен, а ти – 34 години…

24rodopi.com/Коментари/Политика

Малкото родопско село, бичувано от палещите лъчи на лятното слънце. Автомобилите с чужди регистрации търпят безмълвно пред къщите, старци бършат чела с кърпи, но по лицата им угриженият вид е в почивка. Радостни са. Деца и внуци са се върнали от гурбета. Ще се порадват едни на други за месец-месец и половина. После пак ще заминат.

Най-коментираната тема край малките масички на местното магазинче са гостите. И свършеното, и това което все още не е направено по къщи и дворове. За живота им зад граница. За внуците, които все по-трудно говорят с възрастните, защото са забравили родния език.

Политиката в населеното място също присъства. По стълбове и автобусни спирки с плакатите от няколко поредни вота назад във времето. Присъства и с новия асфалт, направен наскоро, както обеща общинският кмет, който пък получи пари от държавата по схемата „Нашите натиснаха в София и най-после видяхме, че и тук държава има“…

***

Две листи на ДПС във всеки многомандатен избирателен район на предсрочните парламентарни избори наесен. Има такава вероятност, и то голяма.

Ако някой не освободи Ахмед Доган от „пленничеството“ на партийните милионери или той сам не го направи и седне на една маса с Делян Пеевски да изговорят онези дежурни за ДПС-то фрази за единството, нормалността, свободата, заедността и прочие, ще последва едно състезание за регистрация в ЦИК, преминаване през съда, докато накрая и двата лагера не се окажат в коалиции с други формации.

Това е лесната страната на преминаване на кавгата на следващ етап. Нещо като стопанката, която е напълнила торбите в хипермаркета, ама й предстои да сготви напълно нова манджа, видяна в едно от кулинарните тв шоута.

Пренесено на предизборния език: А как ще реагират избирателите на ДПС?

Единият лагер очаква ответа на Избирателя през призмата на направеното през последната година, така нар. период в ДПС „новото начало“, от сравнението в Кърджали – разрухата от хасаназисовите години до голямото асфалтиране на града край Арда в първите месеци на новия кмет Ерол Мюмюн. 

Другите са яхнали „автентичността“, която обаче носи бая разностранен товар – от провали до тройни коалиции, от митингаджийското говорене за „Възродителния процес“ до… нито един наказан, от обезлюдяващите се села заради беднотията на електората до 7-8 мега богати водачи на етноса.

Сблъсък на две епохи в ДПС. На омръзналата свръхзабогатяла „автентичност“ и новото начало, в което партията трябваше да изреже гнилото и да покаже ново лице. Това така дъвкано „изпреварващо развитие“ през годините, което развиваше единствено банковите сметки на едни омръзнали муцуни. Движението създаваше паралелна реалност, в която една шепа хора заживяха в розовия сън на собствените си потребности. Тези на електората окончаваха единствено до предизборното „Ние добре познаваме проблемите на регионите“. Това „познанство“ обаче не ги решаваше…

***

Слънцето се издига все по-високо над малкото родопско село. И сърдито пече. 

„Синът ми беше казал, че идва с нежелание. Като влезе из тия дупки и до полунощ псува на двора. Тук рай, вика, бе тате. Рай, ама го съсипаха. От Живково време асфалт не сме виждали. Не се накрадоха, не се наядоха, вика. На третата ракия щеше да тръгне да къса плакатите на бизим парти, та едва го спрях. Да не се излагаме. Сега като се върна и видя новия асфалт, млъкна. Можело, бе, можело. Рекох му: друго време настана. Започнаха да работят“, споделя старец пред малкия магазин. Наборите кимат…

***

Представете си две листи на Движението по региони. „Старите муцуни“ и „новото начало“.

Знам какво направи миналото лято (последната година) за мен, знам какво направи и ти 34 години – това са страшните думи, които може да изрече Избирателят на ДПС.