Меню: Един народ в собствен сос…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Как се преобразихме, в какво се превърнахме? Зли, алчни, завистливи, всички човешки пороци са се настанили в пъти в съзнанието ни. Мразим и обичаме само да мразим. Сътворяваме така зло единствено на себе си…

Думи на една възрастна женица, за която овцете са по-ценни от приятелството с хора. Тя размишлява, задава въпроси. Тя е бивш учител, който е избрал спокойствието за неспокойния дух на село. В търсене на отговор на въпросите в тишината на природата, която не се вълнува особено за човешките несъвършенства.

Ще да си отиде и тя, но отговорите ще останат в полъха на вятъра. Ще се шмугват бързо, шибайки лицата, погнусявайки се да се застоят на едно място. Ще летят през баирите, ще дават криле на смелите, ще пречупват страхливите, ще нашепват в ушите на разумните и ще се надсмиват на глупаците.

 

Съдбата, полъхът, истината, лъжата, чувствата, яростното туптене на несъгласието, примирението на наведените-всичко е свързано.

 

И всичко е присъда, в която помилване няма. Там няма корупция, няма нечистотата на пренебрежението спрямо Божествените канони. Има край, тъга, печал, радост и всичко останало, което човешкият съд не може да „членува“ в законодателството си.

Има от всичко за всеки, според заслугите.

Но, поне засега, въпросите остават без отговор.

Има ги примерите.

 

***

Очаквания за стабилно правителство.

Избийте си тези идеи от главите. Такова няма да има.

Политическата картина в страната е точно отражение на обществото.

Накарайте целия вход в 7-етажен блок да събере пари за нещо в полза на сградата и… ще чуете десетки оправдания това да не се случи, а уж е за всеобщото благо.

Сега си представете 240 пионки с различни господари.

Няма да стане, нали?

Това е отговорът.

 

 „Кирливите ризи“

 

Пример от едно родопско село. Вадене на кирливите ризи. Две семейства не могат да се разберат дори на фона на обезлюдяващите села. Една шепа хора останаха из тях и пак от същото. Човешките взаимоотношения  в царството на спокойствието в Родопа планина са на ниво „Дий, магаре!“.

С този израз се обръщал мъж към своя съсед, когато го виждал на терасата в къщата му. Сградите им са една до друга, семействата са комшии от години, въпреки че едното живее в града, но…

Акт бил съставен на единия съсед, след като другият пуснал редица жалби за обиди към себе си, съпругата си и детето.

„Надува клаксона на автомобила си, излиза и крещи към нас:

 

„Ставайте, ку*ви, имате клиенти“.

 

Нарича сина ми педе*астче. Обръща се към мен с думите „Доведе ли ку*вата или остави докторите да я чу*ат“, защото жена ми е медицинска сестра. Нарича ме „кьорав“, защото съм очила…“, изповяда в съда единият съсед.

„Не се търпи от четири години. Всеки петък, събота и неделя идват децата на съседа ми и вдигат партита в къщата. До сутринта музика и викове. Пияни младежи, които хвърлят бутилки по стената на моята къща. Сигнал не съм подавал, защото си казвам „съседи сме, все пак“, но след толкова години чашата преля“, споделя другият.

Съдебни препирни. Вие искате няколко партии с блюдолизци в тях да се разберат?!

Тия, в Родопите, спорят за… и те не знаят за какво.

 

Скарата прави димни сигнали за война

 

Близо 4 десетилетия съседи в родопско село имат дразги и едва се понасят. Живеят къща до къща, двор до двор, но…

56-годишна жителка на златоградско село ще трябва да плати глоба по Указа за борба с дребното хулиганство, защото… хвърляла пръст по пържолите на комшийката си.

Всичко се разиграло през август тази година. Местна жителка чакала сина и семейството му на гости. Затова извадила електрическа скара пред входната врата на дома си и започнала да пече мръвки. Димът обаче се разнасял до жилището на съседката, отстоящо на около 3 метра.

„Спри скарата да ми пуши пред прозореца. Има място, където да отидеш“. Тя се обърна и ме напсува, но на мен нервите ми са опънати от това, което съм преживяла. Аз започнах да хвърлям пръст от градината към нея, а тя беше на скарата. Това не го оспорвам. Хвърлих 2-3 шепи пръст и това беше“, разказва родопчанката.

Пръстта падала върху комшийката и пържолите. Атаката също така била придружена с псувни и ругатни, на които станали свидетели двама души, които в този момент ремонтирали външна тоалетна.

Когато дошли на място полицаите, пристигналият син на нападнатата казал пред тях на съседката „Ще ти счупя главата, не знам, какво ще те направя, ако се кача“.

В крайна сметка жената с пръстта ще трябва да плати глоба в размер на 100 лева.

Според нея конфликтът между двете фамилии датирал от 1987-ма година…

Това е на село…

 

В града…

 

Пиячите с напитки в ръце и тийнейджъри с телефони – основен враг на пейки и беседки в града. Мръсотия, изпочупени съоръжения, храчки, фасове, останки от закуски, кофички айран-това остава след отдиха.

„Почистих пейките пред блока, както правя обичайно. По-късно излязох до магазина и гледам две момичета на едната от тях и си хвърлят фасовете по земята. „Кой ще чисти след вас, млади дами?“, ги попитах, а отговорът на тийнейджърките бе: „Че к`во прайте по цял ден, ще чистите, т`ва ви е работата!“, разказва възрастна жена от квартал в родопски областен град.

По центъра пък е още по-тежко.

„Цяла вечер висят под терасите младежи, псуват, викат, наливат се с алкохол, чупят“, разказват живеещи в блоковете наоколо.

„Никакво възпитание, родителски контрол. Майки с колички са длъжни на чистят мизерията на подрастващите преди да седнат. Къде са майките, бащите-на гурбет сигурно, и тези глезльовци си правят каквото искат“, коментира мъж.

Учители пък се оплакват от наглото поведение на доста тийнейджъри и свръхпретенциите на родители, които дори заплашват, че ще си преместят отрочетата в друго школо, ако имат ниски оценки, а самите преподаватели ще… останат без работа.

Първите седем години липсват, родители зад граница, а подрастващите вземат главно пример от тях.

 

Всичко е таш.к

 

„Няма елементарна култура на взаимоотношенията, хигиена, между хората. Какво да се случи при това положение? Кавга, размяна на удари, война?! Това е картината. Всеки е сам за себе си. Всеки отстоява някаква негова си свобода на простотията в плен на оковите на съвремието. Това е тъжно, това е жалко, в това няма смисъл, това е пагубно. Няма подаване на ръка-има юмрук. Има забележка-има шамар. Няма човечност-има първичен животински инстинкт. Има правото на силния, на наглия.

Така не може едно общество да се развива. Няма сигурност, няма доверие няма подкрепа, няма… сърца, няма умиление, няма съвест, няма човещина. Което, с други думи, означава-бездна. Това ни чака. И никой няма да се спаси от нея. Не се залъгвайте. И примиреният, и наглият, и силният, и слабият, и богатият, и бедният, ще полетят в нея. Защото не са направили дори малко поне усилие да променят нещата“.

Анализ на един възрастен мъж. Видял, преживял, разбрал, грохнал.

Това ли искате или истинска промяна?

Но тя започва от всеки един.