Един фермер. Собственик на най-голямото високопланинско стопанство на Балканите. Всичко е био.
Човекът плаче. Пред комисия в Народното събрание. Казва за болките си. Постепенно ликвидира огромното стадо крави. Заради ограниченията. Защото така трябвало. В Национални паркове, място за животни, които пасат, няма. Нищо, че това е съжителство от хиляди години.
Пустош. И в планината, и в душата. 30 години този човек е създавал това стадо. Сега то се пръска, търси влага, вода, паша. Той залъгва животните със суха. Но дивият инстинкт на тази порода казва друго. Двукраките чиновници не позволяват.
И той коли. Бавно и методично стадото от стотици глави добитък. Рони сълзи и унищожава делото на живота си. Защото чиновникът не може да го разбере. Защото всякаква порода елементарни частици искали като отидат в планината да няма говна. Щото скъпите обувки ще се нацапат. А, говната са самите те.
Плаче и ликвидира….
***
Един индивид е наобиколен от униформени. С белезници е,
карат го към съда.
Той е със слънчеви очила, шапка, оформена брадичка, налапал огромна пура в устата си.
Не, той не е революционер, въпреки лика на Че Гевара на фланелката му. Той е осъден на доживотен затвор. Участник в група за отвличания и убийства.
Дрескодът за влизане в съда-преценка на подсъдимия…
Това е в София.
Сега в Родопите.
Чобанинът търси фас
по земята
Разравя с галоша земята. Търси нещо. Какво е то, само той си знае.
Навежда се и взема. Обектът на вниманието е намерен. Това е един фас. Смачкан от нечия обувка. Мръсните му ръце го оправят. Изпъват малката останала част за пушене. Поднасят към устните, които захапват жадно. Търси огън. Дръпва силно от пламъка на запалката. Вдишва с цели гърди и изпуска дима с премрежени очи.
Такава наслада.
Подаваме му цяла цигара.
Лапва я и следва същото.
Изсмуква я за норматив. Няма и минута.
После хвърля.
„Тръгвам, че работа ме чака“, казва мъжът.
Дрехите му мръсни. Сякаш отъркалян в калта. Сякаш изваден от презподнята.
Лицето му наклепано. Петна по него. Небръснат. Чорлав. Навлечен с одежди харизани за него. Размерът съвпада. Ръцете му не могат се измият. Нокти порасли като брадата.
Той тръгва. Има работа. С кравите.
„Справедливост“
„Не плащат достатъчно млякото“, казва.
„Подиграват се. Ние се грижим за тези животни. Всичко минава през нас, парите-в тях“, констатира животновъдът.
Гледа пет крави. Всеки ден му изкупуват продукцията. А няма и лев в джоба.
Субсидии?
„Да си ги бутнат в… Нямам нужда от тях. Утре ще заколя животните. Боли ме, ама подигравка е. Дават пари, после си ги искат. Какво да правим? Едни документи, други. И пак не става. Това ли е Европата? Ние израснахме без нея и пак станахме хора, тези ли ще ни правят такива? С техните правила?“, пита мъжът.
Крачи бавно към двора си. Помъкнал туби с вода. За да даде на добитъка.
Не е чувал за пури.
Търси фасове.
Пред съда
Нахилен, спретнат, доволен, мъжът с доживотната присъда се отправя към съдебната зала.
Не му пука.
В село
„Знаят ли в града, че ако ние спрем, какво ще стане?“, пита животновъд.
Малцина са.
Страдат.
Фондове-мондове, всичко е срещу тях.
Те произвеждат, а ходят като разбойници. Одрипани, с петна.
А този с доживотната е спретнат и с пура. И се хили.
„Е*ам ти държавата“, окончава краварят.
И е прав.
Другият реве и коли. Но не правилните животни…
.jpg)
Пак гласувайте
ОтговорИзтриванеВярно
ОтговорИзтриване