Партията рани, ние борим! Ние крадем, партията брани!

24rodopi.com/Общество/Коментари

„Партията рани и ние борим”.

Завещано от великия борец Осман Дуралиев.

*

Партията храни! Така е било, така е и сега.

Вярно, в онези соц времена е имало подборка, пресявка, търсене на кадърни. Днес сякаш ги избират по най-добро навеждане и… по крадене.

*

Един депутат – Валентината му викат, обяви за „честен кмет“ един, който е обвиняем след сделки с 82 имота и ужилени от Европа пари за два хотела върху един парцел.

*

Един познат се бе захванал да развие научна теза под заглавие „Влиянието на черната музика при формирането на корупцията в едно постсоциалистическо общество“. Докъде е стигнал, не е ясно, но идеята бе, че родната чалга и американският хип-хоп имат допирни точки. В клиповете изобилства от разголени жени, въртящи задници, лъскави автомобили, пачки, които се подмятат във всички посоки. Ритъмът е друг, но идеята сходна. Превръщането на мелодиите в жажда за демонстрираното видео охолство.

Доколко родните корумпета са фенове на Снуп Дог и разните бардове, възпяващи „пачки по стотачки“, е друг въпрос. Но обединяващото са именно банкнотите и номиналът. Както и количеството. Страстна обич към пачките в няколко точно определени валути. Естествено, не пипат виетнамски донги.

Корупцията като въпрос на възприятие, както и музиката. Или ти харесва, или не. Имаш ли го заложено, разполагаш ли с необходимите примери и нещата се случват.

Затова партиите станаха като трудова борса за неудачници. Невзрачни хора, с нисък потенциал, но вродена алчност и завист, която ги кара на всяка цена да станат като лидера. Не водачи, просто толкова богати.

За да станеш крадец на народни пари, не е необходимо само да се запишеш в партия, да се наредиш на опашката. Трябва да избуташ нещата до важен пост, до правото да разпределяш баницата, независимо колко голяма е тя. Разбира се, да имаш апетит, огромен апетит. Вълчи, както се казва. Тази работа не е за вегетарианци. Не го гледайте Костов, той мина на чорба от треволяци едва след приватизацията. След като идея фикс му бе да създаде някаква демократична аристокрация с всите произхождащи от това благинки.

Този модел бе възприет от всички партийни формирования. Аристократите с партийни книжки. До червясване от пари. Да си нареден при разпределянето на порциите от баницата на правилното място. Първоначалното натрупавне на капитала, който доведе логично до качествени изменения в обществото. И тук ни Снуп Дог, ни „хищната хиена“, имат толкова вина. Обикновената човешка алчност.

Необходимо е да се фокусираме и върху друг акцент.

Много е важно, когато вече не разпределяш баницата – на себе си и роднините, да останеш в партията, за да оревеш орталъка при първия разпит, че това е политическа репресия. Партията храни, ние борим. Борим, ама за себе си. И когато законът те прасне с всичките служби през ръцете, се почва „Майкооо, репресиран съм! Правата ми са нарушени, свободата да пипам, да барам, да прибирам“. Все пак, доживяхме и това да чуем. Лъскавият дългогодишен предизборен плакат да пророни сълзи. Всичко в един момент свършва. Животът си отива, какво остава за другото? Няма вечна далавера, вечни кражби, вечни бандити. Няма! Против природата е. Дори на хищниците.

Колкото до типажи като Валката Еничарина, мъжката секретарка на евродепутата Кючюк, който тръби по отношение на рядко крадлив кмет, че е „много честен кмет“, такива винаги ще се намерят.